Веднага щом излязоха от „Риц-Карлтън“, Сет и Сара се отправиха по дългия път към дома си. Високите токчета на младата жена правеха вървенето почти невъзможно, но по улиците имаше толкова много счупени стъкла, че тя не смееше да се събуе и да тръгне боса. С всяка стъпка на краката й се издуваха пришки. Електрическите линии бяха прекъснати и от оголените жици прехвърчаха искри, които Сара и Сет внимателно избягваха. Един лекар, който се връщаше от болницата „Света Мери“, ги качи в колата си за последните пет-шест пресечки. Беше три часът сутринта и той бе ходил да провери как са пациентите му след земетресението. Каза, че нещата в болницата са горе-долу под контрол, че електрическите генератори за спешни случаи работят и само една-единствена много малка част от лабораторията в рентгенологията е пострадала от труса. Всичко останало било наред, въпреки че и пациентите, и лекарите били доста уплашени.
Както навсякъде другаде в града, в болницата също нямало телефонни връзки, но там слушали новини по заредени с батерии радио и телевизионни приемници, за да разберат кои части на града са пострадали най-много.
Лекарят им съобщи също и че хората в „Марина“ отново са пострадали много жестоко, както при онова по-малко земетресение през хиляда деветстотин осемдесет и девета. Имаше репортажи и за грабежи в центъра на Сан Франциско. И Руският хълм, и „Ноб хил“ бяха понесли земетресението с магнитуд седем цяло и девет по скалата на Рихтер сравнително добре, както знаеха всички, които по време на труса се намираха в „Риц-Карлтън“. Някои от западните части на града бяха пострадали жестоко, както и „Нои вали“, „Кастро“ и „Мишън“*. Имаше райони от „Пасифик хайтс“, които бяха разтърсени много лошо. Пожарникарите се опитваха да измъкнат хората, попаднали в капан в сгради и асансьори, и същевременно да изпратят достатъчно хора да се борят с пожарите, избухнали на много места в града. При положение че водопроводите се бяха спукали почти навсякъде, тази задача не бе никак лека.
[* Квартали на Сан Франциско – Б.пр.]
Докато техният благодетел ги караше към къщи, Сара и Сет чуваха сирените, които виеха в далечината. И Бей бридж, и Голдън гейт – двата най-големи моста на града – бяха затворени броени минути след земетресението. Голдън гейт се бе разлюлял неконтролируемо и няколко души бяха пострадали. Две части от горния етаж на Бей бридж се бяха стоварили върху долния; имаше няколко обаждания за ударени коли с хора, които все още бяха приклещени там. До този момент пътният патрул все още не бе успял да ги извади. Съобщенията за жертви, притиснати в колите си, неуспели да излязат и издъхнали със страшни викове, бяха потресаващи. На този етап все още не можеше дори да се предположи истинският брой на смъртните случаи, но бе близко до ума, че са много, а ранените са хиляди. Тримата безпомощно слушаха радиото, докато колата внимателно се движеше по улиците.
Сара каза на доктора къде живеят и потъна в мълчание, което продължи до края на пътуването им: тя се молеше за дечицата си. Все още нямаше начин да се свърже с къщата или с детегледачката, за да се увери, че всичко е наред – всички телефонни линии бяха прекъснати, а мобилните телефони не работеха. След свирепия трус градът изглеждаше изцяло отрязан от външния свят. Единственото, което Сара искаше да чуе, бе, че Оливър и Моли са добре. Сет се взираше със замаян поглед през прозореца и се опитваше да се обади по клетъчния си телефон, а лекарят караше колата по улиците на Сан Франциско.
Най-после спряха пред голямата тухлена къща, кацнала на върха на хълма „Дивисадеро“ и „Бродуей“, от която се откриваше изглед към залива. Сградата изглеждаше незасегната. Сара и Сет благодариха на доктора, пожелаха му всичко хубаво и слязоха. Сара хукна към входната врата и Сет я последва с изтощен вид. Когато я настигна, тя вече бе отворила вратата, бе изритала ужасните си сандали и тичаше по коридора. Все още нямаше ток, така че цялата къща бе потънала в тъмнина, която изглеждаше необичайно гъста – дори и уличните лампи бяха угаснали. Сара се втурна покрай всекидневната, за да се качи на горния етаж, и тогава ги видя: детегледачката спеше на дивана, бебето дремеше в ръцете й, а Моли тихо похъркваше до нея. На масата имаше запалени свещи. На детегледачката очевидно й бе студено. Размърда се, когато Сара се приближи към нея.