[* Град в района на залива на Сан Франциско – Б.пр.]
— Опитах се да мина по Деветнайсето авеню, за да изляза на 280*, но и там беше същото. На крайбрежния път за Пасифика пък има свлачища. Всичко е блокирано. Дори не си направих труда да опитам по някой от мостовете – нали чухме по радиото, че са затворени. Майната му, Сара – изрече яростно той, – затворени сме тук.
[* Става въпрос за междущатската магистрала 280. – Б.пр.]
— Само за малко. Не разбирам защо се ядосваш толкова. Освен това изглежда, че в Сан Франциско има много неща, които трябва да се поправят, а това не може да стане изведнъж. Никой в Ню Йорк няма да очаква да му се обадиш. Хората там знаят повече от нас за това, което става тук. Повярвай ми, Сет, никой няма да очаква да му се обадиш.
— Нищо не разбираш – промърмори мрачно той и изтича нагоре по стълбите.
След миг вратата на спалнята им се затръшна.
Сара остави децата при Пармани, която бе наблюдавала с интерес цялата сцена, и последва съпруга си на горния етаж. Завари го да кръстосва неуморно спалнята. Приличаше на лъв в клетка – един разярен лъв, готов да разкъса някого. И тъй като наоколо нямаше друга плячка, той изглеждаше решен да се нахвърли върху нея.
— Съжалявам, скъпи – рече нежно тя. – Знам, че си по средата на сделка. Но не можеш да управляваш природата. Нищо не можем да направим. Сделката ще почака няколко дни.
— Не, няма – тросна й се гневно той. – Някои сделки не могат да чакат и това е една от тях. Всичко, което ми трябва, е един-единствен проклет телефон!
Ако можеше, щеше да му измагьоса такъв, но не бе по силите й. Всичко, което можеше да изпитва в този момент, бе благодарност, че децата им са живи и здрави. При тези обстоятелства тази негова мания да продължи с бизнеса си на всяка цена й се струваше повече от налудничава. Същевременно обаче разбираше, че тази вманиаченост в работата му е причината да постигне такъв огромен успех. Сет никога не почиваше – ден и нощ говореше по мобилния си телефон, уговаряйки една или друга сделка. Сега, лишен от телефонна линия, той се чувстваше напълно безпомощен, като че ли някой бе прерязал гласните му струни и бе завързал ръцете му. Той бе прикован в дома си в един мъртъв град, без възможност да се свърже с останалия свят. Сара можеше да разбере защо за него това е огромен проблем, но й се искаше да може да го успокои.
— Какво мога да направя за теб, Сет? – попита тя, като седна на леглото и потупа мястото до себе си.
Мислеше си да му направи масаж, да му напълни ваната с топла вода, да му даде успокоително, да му разтрие гърба или врата, да го прегърне или просто да се отпусне на леглото заедно с него.
— Какво можеш да направиш за мен? Шегуваш ли се? Това майтап ли е? – Сет почти крещеше, застанал насред красиво обзаведената им спалня.
Слънцето вече се бе издигнало високо в небето и нежните тапети в жълто и синьо, които Сара бе сложила на стените, изглеждаха особено изискани на ранната утринна светлина. Сет не забелязваше красотата на стаята – беше вперил яростен поглед в Сара.
— Говоря сериозно – рече спокойно тя. – Ще направя всичко, което мога.
Той я зяпна, сякаш си бе загубила ума.
— Сара, ти не разбираш какво става. И представа си нямаш. Никаква.
— Опитай се да ми обясниш. Навремето посещавахме едно и също бизнес училище. Не съм глупачка.
— Не, аз съм глупакът – каза той, седна на леглото и прокара ръка през косата си. Не можеше дори да я погледне. – До обяд трябва да съм прехвърлил шейсет милиона долара от сметката ни. – Гласът му звучеше мъртвешки.
Сара изглеждаше впечатлена.
— Каниш се да правиш толкова голяма инвестиция? Какво ще купуваш? Стоки за масово потребление? Звучи ми рисковано да правиш покупка в такъв мащаб.
Но стоките за масово потребление представляваха не само огромен риск, а също така огромна печалба, ако се използваха както трябва. Сара знаеше, че Сет е гениален в областта на инвестициите.
— Нищо няма да купувам, Сара – каза той, като погледна към нея и после отново отклони поглед. – Просто искам да си спася кожата. Това искам да направя и ако не успея, с мен е свършено… с нас е свършено… ще загубим всичко, което имаме… Може дори да отида в затвора. – Докато говореше, той не отделяше поглед от пода пред краката си.