— За какво говориш? – Сара започна да изпада в паника.
Отначало си помисли, че се шегува, но изражението му показваше, че е напълно сериозен.
— Тази седмица дойдоха одитори, за да проверят новия ни фонд. Одитът е по желание на клиентите, за да се уверят, че във фонда наистина има толкова пари, колкото твърдим. Накрая ще спечелим тези пари, естествено, и дума не може да става за обратното. И преди съм го правил. Съли Маркъм на няколко пъти ме е прикривал на такива одити. Накрая винаги печелим пари и ги слагаме в сметката. Но понякога в началото, когато не разполагаме с необходимата сума, Съли ми помага да раздуя малко наличните пари, когато инвеститорите поръчат одит.
Сара го гледаше потресена.
— Малко? Наричаш шейсет милиона долара „малко раздута сума“? Господи, Сет, какво си мислил, че правиш? Можели са да те хванат или да не успееш да спечелиш пари, за да покриеш сметката. – И веднага щом го каза, осъзна, че се случва точно това; този път щяха да го хванат.
— Трябва да прехвърля парите, иначе ще хванат Съли в Ню Йорк. Парите трябва да се върнат в сметката му още днес. Само че банките са затворени, а скапаният ми мобилен не работи, така че дори не мога да позвъня на Съли, за да му кажа да замаже някак си.
— Сигурно и сам ще го разбере. При положение че всички комуникации в града са прекъснати, трябва да е разбрал, че не можеш да ги прехвърлиш.
Сара бе пребледняла като смъртник. Никога не й бе хрумвало, че Сет може да е нечестен. Нито за миг. А шейсет милиона долара не са малка сума – беше огромна простъпка. Сет бе извършил криминална измама в най-голям мащаб. Никога не си бе помисляла, че Сет може да е толкова алчен, че да направи подобно нещо. Това подлагаше на съмнение всичко между тях двамата, целия им живот и дори по-важно – подлагаше на съмнение кой е Сет всъщност.
— Трябваше да го направя вчера – рече мрачно Сет. – Обещах на Съли, че ще го направя преди края на работния ден. Но одиторите останаха почти до шест следобед. Затова дойдох в „Риц“ по-късно. Знаех, че Съли има време до два следобед днес, а аз – до единайсет, затова реших, че мога да направя прехвърлянето тази сутрин. Разтревожих се, но не се уплаших. Сега обаче съм изпаднал в паника. Прецакани сме, абсолютно, окончателно и безвъзвратно. Съли има одит, който започва в понеделник. Трябва да го отложи. Дотогава тукашните банки със сигурност няма да са отворили. И дори не мога да му се обадя, по дяволите! Не мога да го предупредя.
Стори й се, че ще заплаче всеки миг. Тя го гледаше с потрес и недоверие.
— Досега трябва вече да е проверил и да е видял, че не си направил трансакцията – каза тя.
Започваше да й се вие свят. Струваше й се, че се намира без колан на някое от онези влакчета в увеселителните паркове, които правеха наистина опасни завои, и едва успява да се задържи на седалката. Дори не можеше да си представи какво чувства Сет в този момент. Заплашваше го затвор. И ако наистина го осъдеха, какво щеше да стане с тях?
— Да, досега със сигурност е разбрал, че не съм прехвърлил парите. И какво от това? След като това проклето земетресение затвори целия град, не мога да му ги върна. Когато в понеделник сутринта одиторите му отидат при него, в сметката му ще има шейсет милиона долара по-малко и аз не мога да направя нищо.
Сет и Съли Маркъм бяха виновни в измама и кражба, и то в повече от един щат. Сара знаеше, че това е федерално престъпление, и Сет също го бе знаел, когато го бе извършвал. По-лошо не можеше и да бъде. Когато го погледна, й се стори, че стаята се върти около нея.
— Какво ще правиш, Сет? – попита тя шепнешком.
Напълно разбираше какво е направил и какво го очаква заради това. Това, което не разбираше, бе защо го бе направил или кога се бе превърнал в престъпник. Възможно ли бе да им се случва подобно нещо?
— Не знам – отвърна честно той и я погледна в очите. Изглеждаше ужасен. И Сара беше ужасена. – Този път може да ме хванат, Сара. И преди съм правил такива неща. И съм помагал на Съли да замаже положението. С него сме приятели още от едно време. Просто досега не са ни хващали, а аз винаги успявах да уредя нещата от моя край на сделката. Този път обаче съм дяволски натясно.
— О, боже – изрече тихо Сара. – Какво ще стане, ако те дадат под съд?
— Не знам. Този път няма да успеем да замажем положението. Според мен Съли и бездруго няма да успее да отложи одита. Одитът се прави, когато решат инвеститорите, а те не обичат да дават на хората време да маневрират или да подправят счетоводните книги. А ние ги подправяхме. Майната му, направо ги пренаписвахме. Не знам дали не се е опитал да отложи одита си, след като е разбрал за земетресението и че не съм му прехвърлил парите обратно. Шейсет милиона долара е доста голяма сума, за да я пъхнеш незабелязано под килима. А одиторите със сигурност ще забележат дупката. Още по-лошо, тази следа води директно към мен. Ако Съли не успее чудодейно да извади някакъв заек от шапката си преди понеделник, с нас е свършено. Ако одиторите разберат какво става, Комисията* ще хукне по петите ми само след пет минути. А аз си седя тук като пате в кълчища и ги чакам, не мога да избягам. Ако е писано да се случи, ще се случи. Ще трябва да си наемем страхотен адвокат и да се опитаме да сключим сделка с прокурора, ако се стигне дотам. Единствената друга алтернатива е да избягам в Бразилия, но не мога да ти го причиня. И така, ще си седим тук, ще чакаме да съберат две и две и да довтасат в мига, в който слегне прахът от земетресението. Преди малко опитах блекбърито си, но няма връзка. Трябва просто да чакаме и да видим какво ще стане… Съжалявам, Сара – завърши той, не знаеше какво друго да й каже.