[* Комисията по ценни книжа и фондови борси (SEC) – Б.пр.]
Когато го погледна, в очите й имаше сълзи. Нито за миг през съвместния им живот не й се бе случвало да го заподозре в непочтеност и сега й се струваше, че някой я е халосал с тухла по главата.
— Как си могъл да направиш подобно нещо? – попита тя.
По страните й се стичаха сълзи. Откакто Сет заговори, не бе помръднала и сега седеше на леглото и го гледаше, неспособна да повярва на това, което й казваше той. Но това беше истината и тя го виждаше съвсем ясно. Само за няколко минути животът й се бе превърнал във филм на ужасите.
— Мислех, че никога няма да ни хванат – призна Сет и сви рамене.
На него също му изглеждаше невероятно, че се е случило, но по причини съвсем различни от тези на Сара. Той не разбираше. Нямаше ни най-малка представа колко предадена се чувства Сара след признанието, което й бе направил току-що.
— Дори и да не ви бяха хванали, как си могъл да направиш нещо толкова непочтено? Нарушил си всички възможни закони, давал си на инвеститорите лъжлива информация за авоарите си. Ами ако бе загубил всичките им пари?
— Мислех, че мога да го прикрия. Винаги съм го правил. Както и да е, не мога да разбера ти от какво се оплакваш. Виж колко бързо се разрасна бизнесът ми. Откъде смяташ, че е дошло всичко това?
Размаха ръце с широк жест към спалнята им и Сара осъзна, че изобщо не знае кой е той. Смяташе, че го познава като самата себе си, но не беше вярно. Стори й се, че този Сет, когото познаваше, е изчезнал и на негово място се е появил един закоравял престъпник.
— А какво ще стане с всичко това, ако отидеш в затвора?
Сара не бе очаквала от него да постигне такъв голям успех. Истината бе, че сега двамата живееха много нашироко. Къщата в града, другата, също така огромна къща в Тахо, частния им самолет, колите, имотите, бижутата. Сет бе градил кула от карти, която всеки момент щеше да се стовари върху тях. Сара не можеше да не се пита колко лошо ще стане всичко.
Сет изглеждаше притеснен, точно както и трябваше да бъде.
— Предполагам, че ще загубим всичко – рече просто той. – Дори и да не отида в затвора. Ще трябва да платим глоби и лихви върху парите, които взех назаем.
— Не си ги взел назаем. Откраднал си ги. Тези пари не са били на Съли, за да ти ги дава. Те принадлежат на неговите инвеститори – не на него и не на теб. Ти и твоят приятел сте сключили сделка, за да можете спокойно да мамите хората. Това е изцяло погрешно, Сет.
Заради него самия и заради себе си и децата Сара не искаше да го хванат, но знаеше, че ако се случи, ще е справедливо.
— Благодаря за тази лекция по морал – каза горчиво той. – Във всеки случай, за да отговоря на въпроса ти, вероятно всичко това ще отлети, и то много бързо. Ще приберат цялата ни собственост или поне част от нея – къщите, самолета и по-голямата част от останалото. Това, което остане, можем да продадем.
Гласът му звучеше спокойно, почти делово, докато говореше за различните възможности. Още от мига, в който земята се разтресе от първия трус, разбра, че е загубен.
— И как ще живеем оттук нататък?
— Предполагам, че ще взема назаем пари от приятели. Не знам, Сара. Ще го измислим, когато се стигне дотам. Точно сега, днес, в този миг, всичко е наред. Никой няма да дойде да ме арестува, докато Сан Франциско все още се бори с последиците от земетресението. Ще трябва просто да изчакаме и да видим какво ще стане другата седмица.
И той, и Сара обаче знаеха, че целият им свят е на път да се срине. Нямаше начин да го предотвратят, след като се бе забъркал в толкова измами. Бе изложил живота им на риск по най-лошия възможен начин.