Сет караше ферари, а Сара – мерцедес комби, който бе идеален за нея и двете деца, макар че бе хвърлила око на рейндж роувъра, който щеше да бъде продаден на тазвечершния търг. Вече бе казала на Сет, че колата й се струва страшно сладка. И най-важното, покупката щеше да представлява дарение за добра кауза – кауза, която означаваше много и за двамата. В крайна сметка в родилното отделение бяха спасили живота на Моли. В една болница без толкова скъпа и съвременна апаратура, с не толкова добри специалисти тяхното прелестно тригодишно момиченце днес нямаше да е сред живите. За Сара бе много важно да им се отплати, като организира благотворителния бал – нейна идея от самото начало. След плащането на разходите по организирането на вечерта комитетът отбеляза огромна печалба. Сет бе задвижил нещата, като бе направил дарение от двеста хиляди долара от свое име и от името на Сара. Тя много се гордееше с него. Винаги се бе гордяла. Сет бе най-ярката звезда на нейния небосклон и дори след четири години брак и две деца двамата продължаваха да бъдат все така влюбени. Мислеха дори за трето бебе. През последните три месеца Сара бе много заета с организирането на бала, но сега двамата щяха да прекарат август в Гърция на яхтата, която бяха наели, и Сара мислеше, че това би бил идеалният момент отново да забременее.
Тя бавно обикаляше масите в балната зала и отново сверяваше имената на картичките с местата за сядане с тези, които бе отбелязала в списъка си. Част от успеха на „Бала на най-малките ангелчета“ се дължеше на изтънчения начин, по който организаторите направляваха протичането на вечерта. Това бе събитие от най-висока класа. Докато минаваше покрай сребърните маси, след като бе проверила златните, откри две грешки и със сериозно изражение размени картичките. Току-що бе проверила и последната маса и се канеше да провери торбичките с подаръците, които шестима от организаторите на комитета щяха да връчат на гостите след края на вечерта, когато заместник-председателката на комитета се завтече към нея през залата с изписан на лицето възторг. Тя бе висока красива блондинка, омъжена за изпълнителния директор на голяма корпорация. Трофейна съпруга – бивш модел от Ню Йорк, двадесет и девет годишна, тя нямаше деца и не възнамеряваше да има. Искаше да участва в комитета заедно със Сара, защото балът представляваше такова голямо събитие и бе толкова интересен. Беше се забавлявала страхотно, докато помагаше на Сара да го организира, и двете жени се разбираха добре.
Сара имаше дълга права тъмнокестенява коса – толкова тъмна, колкото бе руса тази на Анджела, – млечнобяла кожа и огромни зелени очи. Беше красива млада жена дори и с коса вързана на опашка, без грим и облечена в безформен пуловер, дънки и пластмасови чехли с гумена подметка. Часът бе малко след един и след шест часа и двете жени щяха да бъдат преобразени. Сега обаче работеха, и то усилено.
— Тя е тук! – прошепна Анджела с широка усмивка.
— Коя? – попита Сара, облягайки папката, която държеше, на хълбока си.
— Знаеш коя! Мелани, разбира се! Току-що пристигнаха. Заведох я в стаята й.
Сара с облекчение разбра, че певицата и останалите са пристигнали навреме с частния самолет, който комитетът бе наел, за да доведе Мелани и антуража й от Ел Ей. Групата и импресариата й бяха пристигнали с обикновен полет и вече от два часа бяха настанени в стаите си. Мелани, най-добрата й приятелка, мениджърът й, асистентът, фризьорката и приятелят й, както и майка й бяха дошли с частния самолет.
— Тя доволна ли е? – попита Сара с обезпокоен вид.
Предварително им бяха предоставили списък с всички неща, които искаше момичето, включително бутилирана вода „Калистога“, нискомаслено кисело мляко, една дузина натурални храни и цяла каса шампанско „Кристъл“. Списъкът бе дълъг двадесет и шест страници и обхващаше всичките й лични нужди, храната, която предпочиташе майка й, та дори и бирата, която пиеше приятелят й. След което следваха още четиридесет страници, посветени на изискванията на групата и цялото електрическо и звуково оборудване, от което щяха да се нуждаят на сцената. Дългото два метра и четиридесет сантиметра пиано, което Мелани искаше за представлението си, бе докарано в полунощ предната вечер. Тя и групата трябваше да дойдат на репетиция в два часа следобед. Дотогава всички трябваше да са излезли от балната зала. Точно по тази причина Сара приключваше проверката си в един.