Выбрать главу

[* Парк в Сан Франциско – Б.пр.]

Мелани и антуражът й се качиха на автобуса едва в три часа следобед. Младата певица бе успяла да поспи няколко часа и сега се чувстваше освежена. Помогна на майка си да навие одеялата си и разтърси Джейк, за да го събуди.

— Хайде, Джейки, тръгваме – каза тя, чудейки се колко ли точно се е надрусал предната вечер.

Бе прекарал целия ден в сън и май все още имаше махмурлук. Джейк бе привлекателен мъж, но докато ставаше и се оглеждаше наоколо, изглеждаше противен и вулгарен.

— Господи, мразя го тоя филм. Това тук прилича на снимачна площадка на един от онези епически филми за големи бедствия. Направо се чувствам като статист. Струва ми се, че всеки момент ще дойде някой, за да нарисува кръв по лицето ми и да сложи превръзка на главата ми.

— Дори окървавен и с превръзка пак ще изглеждаш супер – увери го Мелани, докато захващаше косата си на плитка.

Майка й не спря да се оплаква през целия път до автобуса – повтаряше, че начинът, по който се държат с тях, е отвратителен. Никой ли тук не знаеше кои са? Мелани я увери, че това няма значение и че на никого не му пука. В момента представляваха просто хора, оцелели от земетресението, точно като всички останали.

— Дръж си езика зад зъбите, момиче! – скара й се майка й. – Една звезда не бива да говори така.

— Тук не съм звезда, мамо. Никой не дава и пет пари дали мога да пея или не. Всички са уморени, гладни и уплашени и искат да си отидат у дома – точно като нас. Ние не сме по-различни и с нищо не сме по-специални.

— Ти й го кажи, Мели – обади се едно от момчетата от групата, докато се качваха на автобуса. Точно тогава две момичета я разпознаха и се разпищяха. Тя им даде автографи и това й се стори абсурдно. Никога не се бе чувствала по-малко като звезда – покрита с мръсотия, потънала в износеното мъжко сако, което със сигурност бе виждало и по-добри дни, и облечена с разкъсаната мрежеста рокля с пайети, която бе носила на сцената.

— Изпейте ни нещо – помолиха я момичетата.

Мелани се разсмя и им каза, че е изключено да запее точно сега. Момичетата бяха млади и глупави, едва четиринадесетгодишни. Живееха близо до църквата и се бяха качили на автобуса заедно със семействата си. Разказаха й, че част от блока им се е срутила и се е наложило полицията да извади обитателите от останалата част, но никой не бил ранен, с изключение на една възрастна дама на най-горния етаж, която си счупила крака. Имаха какво да разкажат и горяха от нетърпение да го споделят.

Двадесет минути по-късно пристигнаха в „Президио“, където ги придружиха до няколко стари хангара за военни самолети. От Червения кръст бяха сложили там походни легла и бяха превърнали един хангар в столова, а друг – във временна болница, обслужвана от медици доброволци, лекари от Националната гвардия, медицински сестри, както и от доброволци, събрани от местните църкви и от Червения кръст.

— Може би ще могат да ни изведат оттук с хеликоптер – каза Джанет, докато се отпускаше на походното легло.

Тя бе ужасена от условията, които предлагаха тук. Джейк и Ашли отидоха да си потърсят нещо за ядене, а Пам предложи да донесе храна за Джанет, която бе казала, че е прекалено уморена и травматизирана, за да помръдне от мястото си. В действителност не бе чак толкова възрастна, за да е така безпомощна, но не виждаше причина да виси с часове на опашка, за да получи малко отвратителна храна. Момчетата от групата и импресариата бяха излезли навън да пушат и след като всички други се отправиха нанякъде, Мелани безшумно се запромъква през тълпата към бюрото в предната част на помещението и тихо заговори на жената, седнала зад него – запасен сержант в Националната гвардия, която носеше нарядна униформа в зеленикавокафяво и високи ботуши. Тя погледна с изненада към Мелани и веднага я позна.

— Какво правите тук? – попита тя и й се усмихна топло.

Не спомена името на Мелани – нямаше нужда от това. И двете знаеха коя е известната певица.

— Пях на един благотворителен бал снощи – отвърна тихо Мелани и се усмихна широко на жената насреща си. – А сега съм заклещена тук като всички останали.

— Какво мога да направя за вас? – Жената бе възхитена да се запознае с нея.

— Исках да попитам какво мога да направя аз, за да помогна. – Мелани бе решила, че е по-добре да върши нещо полезно, вместо да седи на леглото и да слуша хленченето на майка си. – Не ви ли трябват доброволци?

— Знам, че има доста хора в столовата – готвят и раздават храна. Болницата е малко по-надолу по пътя. Не съм сигурна какво точно им трябва. Мога да ви сложа да работите на бюрото, ако искате, но можете да се окажете обсадена, ако хората ви познаят.