— Това е много лошо – каза Маги, като имаше предвид Джейк.
После каза, че Мелани е работила достатъчно за днес – почти единадесет часа, – а дори не се бе наспала предната нощ. Каза й да се върне в залата, в която бе разпределена, и да си почине, иначе от нея няма да има никаква полза на другия ден. Самата Маги щеше да спи на походно легло в онази част на болницата, която бяха пригодили за доброволците и медицинския персонал. Смятаха да отворят отделна сграда, в която да ги настанят, но засега това все още не бе станало.
— Утре да дойда ли пак? – попита с надежда Мелани.
Часовете, прекарани тук, й бяха доставили истинска радост и тя се чувстваше наистина полезна, а това щеше да направи времето, през което трябваше да чакат, преди да се приберат вкъщи, по-интересно.
— О, да, веднага щом се събудиш. Можеш да закусиш в столовата. Аз ще бъда тук. Можеш да дойдеш тук или да отидеш там, както решиш – отвърна сърдечно Маги.
— Благодаря – отвърна учтиво Мелани, все още изненадана от новината, че събеседницата й е монахиня. – До утре, сестро.
— Лека нощ, Мелани – усмихна се топло Маги. – Благодаря ти за помощта.
Мелани й махна на сбогуване и Маги се загледа след нея. Тя бе такова красиво момиче. Маги не бе сигурна защо, но имаше чувството, че Мелани търси нещо – че в живота й има нещо важно, което липсва. Трудно бе да се повярва при цялата й красота, великолепния глас и зашеметяващия успех, който бе постигнала. Но каквото и да търсеше, Маги се надяваше да го намери. Тя излезе от залата и отиде да поспи.
Докато Мелани се връщаше при майка си, на устните й играеше усмивка. Много й беше харесало да работи с Маги. Все още не можеше да повярва, че тази енергична, жизнерадостна жена е монахиня. Помисли си, че й се иска да има майка като нея – изпълнена със състрадание, топлота и мъдрост – вместо тази, която я бе родила, която постоянно я командваше, тласкаше я напред и изобщо се опитваше да живее чрез дъщеря си. Мелани напълно разбираше, че майка й копнее да е звезда и смята, че е, защото има дъщеря, която е успяла да го постигне. Понякога това бреме много й тежеше – да бъде сбъднатата мечта на майка си, вместо да има своя собствена мечта. Мелани дори не знаеше за какво мечтае. Разбираше само, че тази нощ, след земетресението в Сан Франциско, за няколко часа – време, по-дълго от всеки концерт на сцената – се бе почувствала така, сякаш бе осъществила мечтата си.
Мелани се върна във временната болница в девет часа следващата сутрин. Щеше да отиде по-рано, но спря, за да изслуша съобщението, предадено по високоговорителите от главната сграда. Около нея се бяха събрали стотици хора, които искаха да разберат какво се случва в града. До този момент броят на мъртвите бе надхвърлил хиляда, а съобщението гласеше, че ще мине поне една седмица, преди да възстановят електричеството. Изброиха районите, които бяха пострадали най-силно, и уведомиха слушателите, че възстановяването на мрежата на мобилните телефони навярно ще отнеме поне десет дни. Съобщиха, че от цялата страна пристигат продукти и медицински принадлежности за спешни случаи. Предишния ден в опустошения град бе пристигнал самият президент, за да види с очите си за какво става дума. Преди да отлети за Вашингтон, бе обещал помощ от страна на правителството и бе похвалил жителите на Сан Франциско за проявения кураж и за състраданието им един към друг. Хората, настанени временно в „Президио“, разбраха, че Дружеството за защита на животните е осигурило специално убежище към пункта, където носеха загубени животни с надеждата домашните любимци и стопаните им отново да се намерят. В съобщението се казваше, че вече са осигурени преводачи с китайски и с испански език и говорителят благодари на всички за помощта, която им оказват, като спазват правилата на временния лагер. Обявиха, че в момента в „Президио“ са се събрали над осемдесет хиляди души и днес се отварят две нови столови. Обещаха да държат слушателите в течение на всяко ново развитие и им пожелаха приятен ден.
Когато Мелани намери Маги във временната болница, дребничката монахиня се оплакваше, че президентът е обиколил „Президио“ с хеликоптер от въздуха, но не е посетил болницата. Кметът се бе отбил за малко предния ден, а следобед очакваха губернаторът да мине през парка. Бяха дошли и представители на най-различни медии. В момента „Президио“ се превръщаше в малък град в рамките на онзи, който бе разтърсен толкова силно от земетресението преди почти два дни. Като се има предвид колко силно бяха пострадали, местните власти останаха впечатлени от добрата организация на лагера и от духа, показан от жителите на Сан Франциско. Целият лагер бе обгърнат от атмосфера на доброта и състрадание – усещане за близост като това, което сплотява войниците в една военна зона.