— Много рано си дошла – каза сестра Маги, когато видя Мелани.
Известната певица изглеждаше млада и красива, а също така и чиста, при все че носеше същите дрехи като предния ден, защото нямаше какво друго да облече. Затова пък бе станала в седем часа и се бе наредила на опашката, която чакаше пред кабините с душовете. Почувства се прекрасно, когато изми косата си и усети как горещата вода се стича по тялото й. А после бе закусила в столовата с препечена филийка и овесена каша.
За щастие храната си оставаше студена и прясна благодарение на генераторите. Медицинският персонал се тревожеше, че може да възникнат случаи на хранително отравяне и дизентерия, ако хладилниците откажат, но засега главният проблем представляваха раните, а не епидемия, при все че накрая и това можеше да стане.
— Успя ли да поспиш снощи? – обърна се Маги към Мелани.
Безсънието бе един от главните симптоми за психическа травма и много от хората, които ги заобикаляха, казваха, че не са мигнали от два дни. Цял отбор психиатри бе предложил да се заеме с жертвите на тази травма и сега те бяха настанени в отделно крило. Маги бе изпратила там не един и двама души, за да ги прегледат. В по-голямата си част това бяха по-възрастни хора, както и деца, уплашени и потресени от случилото се.
Маги изпрати Мелани да се заеме със записването на новопристигналите пациенти, тоест да записва основните подробности, симптомите и личните им данни. За тази работа нямаше такси, никой не изчисляваше дължими суми и цялата административна и писмена работа се вършеше от доброволци. Мелани се радваше, че е тук. Нощта на земетресението бе кошмарна, но за пръв път в целия си живот тя се чувстваше така, сякаш прави нещо значимо, вместо да се мотае зад кулисите в разни театрални зали и звукозаписни студиа и да пее. Тук поне правеше нещо полезно за хората. А и Маги беше много доволна от работата й.
В „Президио“ работеха още няколко монахини и свещеници, дошли от най-различни ордени и местни църкви. Те обикаляха из убежището и разговаряха с хората. Бяха пригодили и кабинети, където хората можеха да дойдат за съвети и разговори. Духовници от всички вероизповедания обикаляха ранените и болните. Много малко от тях носеха символи, по които да ги разпознават, като римски якички или раса – те се представяха сами и с готовност разговаряха с хората, които бродеха безцелно наоколо. Някои от тях дори сервираха храна в столовата. Маги познаваше много от римокатолическите свещеници и монахини – тази жена като че ли познаваше всички и Мелани й го каза по-късно сутринта, когато се спряха да починат малко. Маги се разсмя.
— От доста време работя с тях.
— Харесва ли ти да си монахиня?
Мелани я гледаше с любопитство. Никога не бе срещала по-интересна жена от тази червенокоса сестра.
През почти двадесетте години, които бе прекарала на този свят, никога не бе виждала човек, способен на такава доброта, с такава мъдрост, задълбочен характер и състрадание. Маги живееше според вярванията си и показваше същността им с личния си пример, а не с проповеди. От нея се излъчваха нежност и спокойствие на духа, които докосваха всеки, минал по пътя й. Един от другите доброволци в болницата бе казал, че от Маги се излъчва небесна милост, и този израз накара Мелани да се усмихне. Тя обичаше химна с това име и го пееше често. Отсега нататък той винаги щеше да й напомня за Маги. „Небесна милост“ бе част от първия компактдиск, който бе записала. Мелодията й даваше възможност да разгърне пълния диапазон на гласа си.
— Да, харесва ми – отговори Маги. – Винаги ми е харесвало. Никога не съм съжалявала за избора си. Създадена съм за такъв живот. – И наистина изглеждаше щастлива. – Харесва ми, че съм омъжена за самия Бог, че съм невестата на Исус.
Думите й впечатлиха нейната млада приятелка. Едва сега Мелани забеляза тънката венчална халка на пръста на Маги и червенокосата жена й обясни, че я е получила от църквата, когато е положила последните си клетви десет години по-рано. Добави, че е трябвало да чака много дълго този пръстен и че той символизира живота и работата, които тя толкова обичаше и с която толкова се гордееше.
— Но сигурно е трудно да си монахиня – отбеляза Мелани с дълбоко уважение.
— В този живот е трудно да си каквото и да е – изрече мъдро Маги. – Това, с което се занимаваш ти, също не е лесно.