— Доволна е от всичко. Гаджето й е малко странно, а майка й ме уплаши до смърт, но приятелката й е голямо сладурче. А самата Мелани е наистина красива и много мила.
Сара бе останала със същото впечатление по време на единствения телефонен разговор, който бе провела с младата певица. През повечето време бе уговаряла подробностите с мениджъра й, но бе настояла да се обади да благодари лично на Мелани за съгласието й да участва в благотворителния бал. И ето, големият ден бе настъпил. Мелани не се бе отказала, за да отиде да пее някъде другаде, самолетът не се бе разбил по пътя, бяха пристигнали навреме. Навън беше по-топло от обичайното – слънчев следобед в средата на май. Дори беше горещо и задушно, което бе необичайно за Сан Франциско. Такова време повече подхождаше на лятото в Ню Йорк. Сара знаеше, че скоро ще захладнее, но топлите нощи винаги създаваха празнично настроение в града. Единственото, което не й харесваше в тях, бе нещо, споменато случайно от един от познатите й – че в Сан Франциско дни като този се считали за „климат за земетресение“. Земетресенията бяха единственото нещо, което я тревожеше, откакто се бяха преместили тук, но всички я уверяваха, че те са рядкост, а когато все пак се случат, са малки и не нанасят сериозни щети. За шестте години, откакто живееше в района на Залива, тя все още не бе преживявала земетресение, затова не бе обърнала внимание на споменаването на „климата за земетресение“. Точно сега имаше да се тревожи за безброй други неща като тяхната певица звезда и нейния антураж.
— Смяташ ли, че трябва да се кача да я видя? – обърна се Сара към Анджела. Не искаше да се натрапва, но не искаше и да прояви грубост, като пренебрегне новодошлите. – Исках да я посрещна тук, когато слезе за репетицията в два.
— Можеш просто да надникнеш и да й кажеш „здравей“.
Мелани и нейната група бяха настанени в два големи апартамента и още пет стаи на клубния етаж, всички осигурени безплатно като жест от страна на „Риц-Карлтън“. Управителите останаха възхитени, че благотворителният бал ще се проведе именно в техния хотел, и предоставиха на комитета пет големи апартамента за звездите и петнадесет стаи и по-малки апартаменти за най-важните гости. Групата и импресариата бяха настанени на по-долен етаж, в по-малки стаи, за които комитетът трябваше да плати с парите, събрани от печалбите тази вечер.
Сара кимна, пъхна папката в чантата си и провери как работят жените, които пълнеха пакетите с подаръци от организаторите с луксозни стоки от най-различни магазини. Миг по-късно вече бе в асансьора на път към клубния етаж. Двамата със Сет също имаха стая там, затова използва ключа си за асансьора. Ключът бе единственият начин да се стигне до този етаж. Сара и Сет бяха решили, че ще е по-лесно да се преоблекат в хотела, отколкото да се прибират вкъщи и после да бързат обратно. Детегледачката се бе съгласила да остане цялата нощ с децата и това представляваше приятен отдих за Сара и Сет. Младата жена нямаше търпение да дойде другата сутрин, когато двамата щяха да се протягат в леглото, да си поръчат закуска в стаята и да говорят за току-що приключилото събитие. В този момент обаче просто се надяваше, че всичко ще мине добре.
Веднага щом слезе от асансьора, Сара видя огромното фоайе на клубния етаж. Бяха сервирани сандвичи, плодове и сладкиши, а също така и бутилки вино. Имаше и малко барче. Помещението бе обзаведено с удобни столове и маси. Имаше телефони, най-различни вестници и телевизор с огромен екран. Зад едно бюро седяха две жени, готови да окажат на гостите каквато помощ пожелаят с резервации за вечеря, с информация за града, упътвания, маникюр, масаж – накратко, да се отзоват на всички прищевки, които биха могли да хрумнат на гостите. Сара ги попита къде е стаята на Мелани и продължи по коридора. За да избегнат проблеми със сигурността, а и с феновете, Мелани се бе регистрирала под името Хейстингс – моминското име на майка й. Правеше го във всеки хотел, в който отсядаше, както и някои други звезди, които рядко се регистрираха с истинските си имена.
Сара почука леко на вратата на апартамента, чийто номер й бе дала служителката във фоайето. Отвътре долиташе музика. Само след миг една дребна набита жена с блуза, която се държеше на ивица около врата, отвори вратата. Носеше жълт бележник, зад ухото си имаше затъкнат химикал и държеше в ръка вечерна рокля. Сара правилно предположи, че това е асистентката на Мелани, с която също бе разговаряла по телефона.