Сега Мелани я видя пред бюрото за регистриране и каза на Маги коя е. Двете се приближиха към нея и след по-малко от минута Маги бе накарала бебето да гука и да се залива от смях, макар че все още се държеше за ушенцето. Сара й каза какъв е проблемът. Оли определено изглеждаше малко зачервен.
— Ще ви намеря някой лекар – обеща Маги и изчезна.
Няколко минути по-късно тя се върна и повика с жест Сара, която разговаряше с Мелани за благотворителния бал, колко фантастично бе изпълнението на младата певица и колко ужасен бе мигът, в който земята се разтресе.
Мелани, Сара, малкото момиченце и бавачката последваха Маги към мястото, където ги очакваше лекарят. Страховете на Сара се оправдаха: бебето имаше инфекция на ухото. В мекия майски въздух температурата му бе спаднала малко, но лекарят каза, че гърлото му започва да се зачервява. Той даде на Сара антибиотик, за който тя каза, че Оливър е пил и преди, а на Моли подаде близалка и разроши косата й. Държа се много мило, макар че бе уморен до смърт – бе работил от края на земетресението в четвъртък вечер досега почти без почивка. Всички те работеха толкова дълго време, колкото сами не вярваха, че са способни, особено Маги, а и Мелани не оставаше много по-назад.
Тъкмо излизаха от кабинката, където ги бе прегледал лекарят, когато Сара видя да влиза Евърет. Изглеждаше като човек, който търси някого, и Мелани и Маги му помахаха. Той се приближи към тях, обут в познатите черни каубойски ботуши, които бяха най-ценното му притежание. Бяха понесли изпитанията на земетресението и все още бяха цели.
— Какво е това? Среща на участниците в благотворителния бал? – подкачи той Сара. – Да знаете, че беше страхотно парти. Е, накрая стана малко по-разтърсващо, но преди този момент не бих могъл да кажа лоша дума за работата ви.
Той й се усмихна, а тя му благодари. Докато я наблюдаваше как стои с бебето в прегръдките си, Маги осъзна, че Сара е разстроена. Беше го забелязала още преди това, но си мислеше, че просто се тревожи за температурата и инфекцията на ушенцето на Оливър. Сега обаче, след като лекарят я бе успокоил, че малкият ще се оправи, Маги се зачуди дали няма още нещо. Тя бе проницателна и много наблюдателна, затова си помисли, че сигурно има.
Маги предложи детегледачката да вземе бебето и Моли да остане при нея, докато те двете със Сара се поразходят, за да си поговорят малко. Оставиха Мелани и Евърет потънали в оживен разговор, поръчаха на Пармани да наблюдава децата и монахинята отведе Сара достатъчно далеч, за да не могат останалите да ги чуят.
— Добре ли сте? – попита Маги. – Изглеждате наскърбена. Мога ли да ви помогна по някакъв начин?
Очите на Сара се наляха със сълзи и Маги се зарадва, че бе попитала.
— Не… аз… наистина… добре съм… е… всъщност… Имам проблем, но вие не можете да направите нищо.
Сара бе на път да й се довери, но после осъзна, че не бива да го прави. Щеше да бъде прекалено опасно за Сет. Макар да осъзнаваше, че е безполезно, тя все още се молеше никой да не разбере какво е направил. Но при положение, че шейсет милиона долара са били отклонени и сега се намираха незаконно в негови ръце, бе невъзможно престъплението му да остане незабелязано или ненаказано. Прилошаваше й всеки път, когато си помислеше за това.
— Става въпрос за съпруга ми… Точно сега не мога да говоря за това. – Тя избърса очите си и погледна с благодарност към монахинята. – Благодаря ви, че попитахте.
— Е, ако решите друго, знаете къде съм, поне засега. – Маги извади химикалка и парче хартия и написа номера на мобилния си телефон. – След като веднъж оправят мрежата, можете да ми се обадите на този номер. Дотогава ще съм тук. Понякога помага да си поговорите с някого просто като приятел. Не искам да се натрапвам, така че ми се обадете, ако смятате, че мога да ви помогна с нещо.
— Благодаря – отвърна признателно Сара. Помнеше, че Маги е една от монахините, които бяха посетили бала. И точно като Мелани и Евърет преди нея, Сара си помисли, че червенокосата жена насреща й изобщо не прилича на монахиня, особено в дънки и тези дълбоки обувки на „Конвърс“. Изглеждаше много мила и изумително млада. Очите й обаче бяха на човек, който е видял всичко. В тези сини очи нямаше нищо младо. – Ще ви се обадя – обеща Сара.
След няколко минути двете се върнаха обратно при другите. Докато вървеше, Сара избърса очите си. Евърет също бе забелязал, че нещо при нея не е наред, но не каза нищо, просто отново й направи комплимент за организацията на бала и за парите, които бяха спечелили за родилното отделение. Каза, че всичко е било страхотно, особено с помощта на Мелани. На всеки казваше по нещо мило. Самият той бе мил и приятен човек.