— Иска ми се да можех да работя тук – каза Сара, впечатлена от ефективния начин, по който се управляваха убежищата.
— Трябва да си бъдете у дома заедно с децата си – отговори Маги. – Те имат нужда от вас.
Усещаше, че и Сара има нужда от тях. Какъвто и да бе проблемът със съпруга й, бе очевидно, че Сара е много разстроена.
— Не мисля, че изобщо ще ги изпусна от погледа си – каза Сара и потръпна. – Щях да полудея, докато се прибера у дома в четвъртък вечер, но те бяха добре.
Цицината на Пармани вече бе започнала да спада. Засега бавачката бе останала у тях, защото нямаше как да се прибере вкъщи. Целият й квартал бе в руини и отцепен с кордон – бяха отишли дотам с колата, за да проверят. От полицията дори не пожелаха да я пуснат да влезе в блока си, защото част от покрива се бе срутила.
Всички фирми и услуги в града бяха прекратили дейността си. Финансовият квартал бе затворен и отцепен. Без електричество в целия град, без отворени магазини, без газ и без телефонна централа бе невъзможно някой да работи.
След няколко минути Сара си тръгна заедно с децата и бавачката. Качиха се на старата кола на Пармани и потеглиха, след като благодариха на Маги за помощта. Сара й даде телефонния си номер и адреса си, както и номера на мобилния си телефон, като не спираше да се пита за колко време ще останат валидни и дали ще загубят къщата си. Надяваше се, че ще могат да останат там за известно време и че в най-лошия случай Сет ще успее да сключи сделка с прокурора.
Преди да си тръгне, Сара се сбогува и с Евърет и Мелани. Не вярваше, че ще ги види повече – и двамата бяха от Ел Ей и едва ли щеше да ги срещне отново. Мелани наистина й бе допаднала, а изпълнението й бе безупречно, точно както бе казал Евърет. Всеки в залата би се съгласил с това, независимо от ужасяващия и неочакван край.
След като Сара си тръгна, Маги изпрати Мелани да донесе още медицински принадлежности и двамата с Евърет продължиха да разговарят. Маги знаеше, че главният склад е доста далеч и момичето няма да се върне скоро. Не че й бе измислила работа – нещата наистина й трябваха и най-вече хирургическият конец. Всички лекари, с които бе работила, й бяха повтаряли, че шевовете й са безупречни. Маги знаеше, че това е резултат от дългите години, прекарани с иглата в манастира. Когато бе млада, й харесваше да шие след вечеря, когато монахините се събираха и си говореха. През годините, откакто живееше сама в апартамента, се занимаваше с шиене рядко, всъщност почти никога. Но шевовете й все още бяха дребни и безукорни.
— Изглежда много приятна жена – каза Евърет. Имаше предвид Сара. – Наистина мисля, че балът беше страхотен.
Продължаваше да я хвали, макар че вече си бе отишла. И макар тя да изглеждаше доста по-консервативна от повечето му приятели, Евърет настина я бе харесал. Под сдържаното й поведение прозираше нещо почтено и искрено.
— Не е ли странно как се пресичат човешките пътеки? Съдбата е нещо удивително – продължи той. – Срещнах те случайно пред „Риц“ и цяла вечер вървях след теб, дори когато започна да се занимаваш с бездомните на улицата. И ето че сега пак се натъквам на теб в едно убежище. Онази вечер срещнах и Мелани и й дадох сакото си. После вие с нея се срещате тук, а аз ви намирам отново, след което организаторката на събитието, което ни събра, влиза в болницата с болното си дете и ето ни пак всички заедно. Като че ли се събираме у дома след края на работната седмица. В голям град като този е цяло чудо двама непознати отново да се срещнат някога, а през последните дни ние само това правим. Поне ми действа успокоително да виждам познати лица. Много ми харесва – завърши той и се усмихна на Маги.
— И на мен – съгласи се тя.
През живота си Маги бе срещала много непознати и сега особено й допадаше да вижда приятели.
Продължиха да си говорят, докато Мелани не се върна. Носеше принадлежностите, които Маги бе поръчала, и изглеждаше щастлива. Изгаряше от желание да помогне и изпита усещане за победа, когато отговорникът в склада успя да намери всичко от списъка на Маги – един много дълъг списък. Бе й дал всички лекарства, за които бе помолила Маги, бе намерил превръзки с всички искани от нея големини – и марли, и ластични – и бе изпратил пълна кутия с лепенки.
— Понякога си мисля, че си повече медицинска сестра, отколкото монахиня. Не спираш да се грижиш за ранените – отбеляза Евърет.
Маги кимна, но не бе съвсем съгласна.
— Грижа се и за тялото, и за духа – рече тихо тя. – Ти си мислиш, че съм повече медицинска сестра, защото това вероятно ти изглежда по-нормално. В действителност обаче съм повече монахиня, отколкото каквото и да било друго. Не се подвеждай от розовите обувки. Обличам се така за забавление. Но да си монахиня, е много сериозно и това е най-важното нещо в живота ми. Мисля, че не е благоразумно да се излагаш на излишни рискове. Винаги съм харесвала тази сентенция, при все че нямам представа кой я е измислил. Но е бил абсолютно прав. Ако тръгна да тръбя, че съм монахиня, хората ще се почувстват неудобно.