Новините бяха едновременно ужасяващи и окуражаващи; хората изглеждаха мрачни, докато опразваха тревната площ, мястото, където всеки ден съобщаваха новините. Повечето се запътиха към столовата за закуска. Новините гласяха също така, че вероятно ще изминат няколко седмици, преди да могат да се приберат по домовете си. Мостовете, автострадите, летищата и много райони на града все още бяха затворени. Нямаше начин да се предвиди кога ще пуснат електричеството и още по-малко – кога животът в града отново ще се нормализира.
Евърет тихо разговаряше със сестра Маги, когато след закуска Мелани влезе в болницата, придружена от майка си, асистентката си, Ашли, Джейк и няколко членове на групата. Всички те започваха да се изнервят – горяха от желание да се върнат в Ел Ей, което в момента бе абсолютно изключено. Просто трябваше да потърпят и да видят какво ще стане.
По това време в лагера вече се бе разнесла мълвата, че Мелани Фрий е там. Бяха я забелязали в столовата заедно с приятелите й и майка й, която не пропускаше случай да се впусне в глупаво перчене с прочутата си дъщеря. Засега обаче никой в болницата не й обръщаше внимание. Дори когато някой я познаеше, просто се усмихваше и продължаваше по пътя си. Лесно бе да видят, че работи усърдно като доброволка. Пам също бе кандидатствала за работа при регистрирането на хората, които продължаваха да прииждат – хранителните запаси в града се изчерпваха и хората идваха да потърсят подслон в „Президио“.
— Здрасти, малката – поздрави я безцеремонно Евърет и тя се ухили.
Бе се сдобила с нова тениска от една от масите за дарения, както и с огромен мъжки пуловер с дупки, в който приличаше на бездомно сираче. Все още носеше същите зеленикавокафяви панталони и гумени чехли.
Сестра Маги също се бе преоблякла. Когато дойде да кандидатства като доброволка преди два дни, си бе донесла чанта с някои неща. На тениската, която носеше днес, пишеше: „Исус Христос ми е авер“ и когато го видя, Евърет се разсмя с глас.
— Предполагам, че това е съвременният вариант на монашеско расо?
Маги носеше червени обувки и все още приличаше на жена, която се обучава за възпитателна в детски лагер. Дребният й ръст подсилваше впечатлението, че е с години по-млада от истинската си възраст. Лесно можеше да мине за тридесетгодишна, докато в действителност бе дванадесет години по-възрастна и само шест години по-млада от Евърет, макар че той изглеждаше далеч по-възрастен – достатъчно стар да й бъде баща.
Едва когато Маги заговореше, човек разбираше, че е по-възрастна, отколкото изглеждаше – и много по-мъдра.
Евърет тръгна да обиколи „Президио“, за да направи снимки, и каза, че после ще отиде до „Марина“ и „Пасифик хайтс“ да види дали не се случва нещо там. По високоговорителите предупреждаваха хората да стоят настрана от финансовия квартал и центъра, защото сградите там бяха по-високи и по-опасни, а щетите – по-големи. Полицията все още се страхуваше от падане на тежки предмети или срутване на част от някоя сграда. По-лесно бе да се мине през жилищните квартали, при все че много от тях бяха отцепени от полицията и Службата за аварийни ситуации. Хеликоптерите продължаваха да кръжат над града, проверявайки ситуацията. Обикновено летяха ниско, така че гражданите можеха дори да видят лицата на пилотите. От време на време кацаха в „Криси Фийлд“ и пилотите си бъбреха с гражданите, които се приближаваха до тях, за да попитат какво става в града и околностите му. Много от хората в убежището в „Президио“ в действителност живееха не в Сан Франциско, а в Ист Бей, на полуострова или в Марин и нямаше начин да се върнат у дома, докато мостовете и автострадите бяха затворени. В „Президио“ истинските новини представляваха рядкост за сметка на слуховете за смърт, унищожение и кървави кошмари на различни места в града. Винаги бе ободрително да поговориш с хора, които са наистина осведомени, а пилотите на хеликоптери бяха сред най-благонадеждните източници.
Както предишните дни Мелани прекара и този, като помагаше на Маги. Все още идваха пострадали от земетресението, макар и да не бяха толкова многобройни колкото преди, а от спешните кабинети в болниците все още насочваха хората към тях. Този следобед в „Президио“ кацна огромен хеликоптер, който им донесе още лекарства и хранителни припаси. В столовата имаше изобилие от храна, както и множество изненадващо добри и изобретателни готвачи. Собственикът и главен готвач на един от най-добрите ресторанти в града бе настанен в един от хангарите заедно със семейството си и за радост на всички бе поел командата в главната столова. Ястията, които сервираха там, бяха много вкусни, макар че нито на Мелани, нито на Маги им оставаше време да се нахранят както трябва. Вместо да отидат да обядват, двете отидоха заедно с повечето от лекарите в лагера да посрещнат хеликоптера с провизиите и да ги пренесат вътре.