— Брат ми учи в медицинско училище. В „Сиракуза“ – обясни той.
Сега вече бе очевидно, че си търси повод да остане по-дълго и Мелани го погледна и му подари бавна, продължителна усмивка.
— Много бих желала да се запиша в училище за медицински сестри – призна тя. – Само че майка ми ще ме убие. Има други планове за мен.
— Какви по-точно? – попита Том, силно заинтригуван от нея и все още поразен от това колко познато му се струва лицето й.
В известен смисъл му напомняше на пословичното момиче, с което живееш врата до врата, само дето беше по-красива. А и той със сигурност никога не бе живял врата до врата с момиче, което да прилича на нея.
— Много е сложно. Майка ми си има мечти и очаква от мен да ги осъществя. Онези глупави търкания между майка и дъщеря, нали знаеш. Аз съм единствено дете, така че само на мен се пада да осъществя мечтите й, всички до една.
Почувства се по-добре, докато му се оплакваше, макар че той не я познаваше; но беше изпълнен със състрадание и наистина я слушаше. За пръв път в живота си Мелани изпита чувството, че някой иска да разбере какво наистина мисли.
— Моят баща отчаяно искаше да стана адвокат. Страшно ме притискаше за това – мислеше, че да си инженер, е ужасно тъпо, а дори и днес не пропуска случай да изтъкне, че да работиш като инженер в развиващи се страни не ти носи кой знае какви доходи. И е прав, разбира се, но с диплома на инженер по-късно винаги мога да променя специалността си. Щях да се чувствам ужасно в юридически университет. Баща ми искаше да имаме адвокат и лекар в семейството. Сестра ми е доктор по физика, преподава в Технологическия институт в Масачузетс. Родителите ми са маниаци на тема образование, но научните степени не могат да те направят стойностно човешко същество. Аз искам да бъда нещо повече от човек с образование. Искам да направя нещо, което да е важно за света. Семейството ми държи толкова много на образованието главно защото с него могат да се печелят пари.
Очевидно Том произлизаше от семейство на високообразовани хора. Мелани не би могла да му обясни, че единственото, което майка й искаше за нея – единственото, което винаги бе искала, – бе да бъде звезда. Мелани все още си мечтаеше да отиде в колеж един ден, но с нейната натоварена програма от записи и турнета така и не й оставаше време, а при тези темпове никога нямаше и да й остане. Тя се мъчеше да компенсира загубата с много четене и ако не друго, поне бе добре информирана какво става по света. Животът на звезда от шоубизнеса никога не я бе задоволявал.
— Трябва да се връщам в столовата – рече най-после Том. – Трябва да помогна за супата от моркови. Честно казано, никак не ме бива като готвач, но поне досега никой не го е забелязал.
Той се засмя и каза, че се надява отново да я види някъде из лагера. Тя му каза да се върне в болницата, ако пострада, макар че се надяваше да не му се наложи. Той й помаха и си тръгна. Сестра Маги, която минаваше наблизо, се спря при нея и с усмивка заговори за тяхната среща.
— Страшно е сладък – каза тя и в очите й припламнаха палави искрици.
Мелани се изкикоти съвсем не като световноизвестна звезда, а като момичето, което си беше.
— Да, сладък е. И е много мил. Съвсем скоро ще завърши „Бъркли“. Инженерство. От Пасадена е.
Том беше толкова различен от Джейк с неговата излъскана красота, актьорска кариера и постоянни престои в клиниките за рехабилитация. За известно време го бе обичала, но неотдавна се бе оплакала на Ашли, че е невероятно егоцентричен. Дори не бе убедена, че й е верен. Том изглеждаше уравновесено, разумно и приятно момче. Ако Ашли беше тук, би й казала, че Том е наистина сладък. Направо супер гадже. Голяма работа. С мозък. И със страхотна усмивка.
— Може би някой ден ще го срещнеш в Ел Ей – каза с надежда Маги.
Винаги се радваше, когато двама млади симпатични хора се влюбят. Приятелят на Мелани не й допадаше особено – бе се отбил да я види в болницата само веднъж, бе заявил, че вонята вътре е отвратителна, и се бе върнал да мързелува в хангара. Не бе предложил да помага при извършването на нито една от услугите, които му осигуряваха другите, и смяташе, че е абсурдно звезда като Мелани да си играе на медицинска сестра. Мнението му напълно се покриваше с това на майка й, която много се дразнеше от заниманията й и се оплакваше всяка нощ, когато Мелани се върнеше в хангара и се строполеше в леглото си.
Докато Маги и Мелани се връщаха към работата си, Том стоеше в столовата и разговаряше с приятеля, на когото бе гостувал в нощта на земетресението. Неговият домакин от онази фатална вечер бе студент последна година в университета в Сан Франциско.