— Пам? – попита Сара, когато другата жена се усмихна и кимна. – Аз съм Сара Слоун. Отбих се само да ви кажа „здравейте“.
— Влизайте – рече ведро Пам и Сара я последва в дневната на апартамента.
Озова се в средата на същински хаос. Половин дузина куфари бяха отворени на пода, а съдържанието им се бе разпиляло навсякъде. Единият бе пълен с тесни рокли. От другите се бяха изсипали гримове, дънки, дамски чанти, жилетки, блузи, кашмирено одеяло и едно плюшено мече. Стаята изглеждаше така, сякаш цял батальон различни жени бяха разхвърляли вещите си из нея. А на пода до тях седеше дребничко момиче с вид на фея. То погледна към Сара, а после продължи да рови в една от чантите, очевидно търсейки нещо конкретно. Да намериш нещо сред тези купчини дрехи, изглеждаше непосилна задача.
Сара се огледа наоколо, чувствайки се съвсем не на място. И тогава я видя – Мелани Фрий. Беше облечена в спортни дрехи и се бе проснала на дивана, отпуснала глава на рамото на приятеля си. Той усилено щракаше бутоните на дистанционното, стиснал в другата си ръка чаша шампанско. Беше привлекателен младеж. Сара знаеше, че е актьор, който наскоро е бил уволнен от успешно телевизионно шоу заради проблем с наркотиците. Смътно си спомняше, че наскоро е излязъл от рехабилитационна клиника. Въпреки че до него на пода имаше бутилка шампанско, той определено изглеждаше трезвен, когато се усмихна на новодошлата. Казваше се Джейк.
Мелани стана и пристъпи напред, за да поздрави Сара. Без грим тя изглеждаше още по-млада. Имаше вид на шестнадесетгодишна с тази дълга права златна коса. Косата на приятеля й бе гарвановочерна и падаше на остри кичури.
Преди Мелани да успее да каже нещо, отнякъде изникна майка й. Ръкостискането й беше толкова силно, че Сара изпита болка.
— Здравейте. Аз съм Джанет, майката на Мелани. Много ни харесва тук. Благодаря, че сте набавили всичко в списъка ни. Моето момиченце обича любимите си лакомства, нали знаете как е – каза тя с широка дружелюбна усмивка.
Джанет бе привлекателна жена в средата на четирийсетте, която може някога да е била хубава, но възрастта определено не й се отразяваше добре. Въпреки че лицето й бе красиво, ханшът й бе твърде широк. Нейното „момиченце“ все още не бе казало нито дума – не можеше да намери пролука в бъбренето на майка й. Косата на Джанет Хейстингс бе боядисана в яркочервено, в оттенък, който изглеждаше агресивен особено в сравнение с бледорусата коса и почти детското личице на Мелани.
— Добър ден – обади се тихо Мелани.
Изобщо не приличаше на звезда – просто на хубаво младо момиче. Сара се ръкува и с двете и докато майката на Мелани продължаваше да говори, през стаята минаха други две жени, а приятелят на певицата стана и оповести, че отива във фитнес залата.
— Не искам да се натрапвам. Ще ви оставя да се настаните – обърна се Сара към Мелани и майка й, а после погледна само към момичето. – Все още ли възнамерявате да репетирате в два часа?
Мелани кимна и погледна към асистентката си, а мениджърът й се обади от вратата:
— Групата казва, че ще е готова да започне в два и петнадесет. Мелани може да отиде в три. Трябва ни само един час, за да може да провери акустиката в залата.
— Това ни устройва идеално – увери ги Сара, докато една от хотелските камериерки влизаше в дневната, за да занесе за гладене костюма на Мелани – творение, което се състоеше почти изцяло от пайети и мрежеста материя. – Ще ви чакам в балната зала, за да се уверя, че разполагате с всичко, от което имате нужда.
Самата тя трябваше да бъде при фризьорката в четири часа, за да й направят прическа и маникюр, а в шест да е обратно в хотела. В седем трябваше да е в балната зала, за да провери всичко за последен път, да се увери, че всеки от организаторите е на мястото си, и да поздрави гостите.
— Пианото пристигна снощи, а тази сутрин го настроиха.
Мелани се усмихна и отново кимна, а после се тръшна на един стол в мига, в който приятелката й, седнала на пода до куфарите, нададе победоносен вик. Сара бе чула, че някой я нарича Ашли. Притежаваше същото детско излъчване като Мелани.
— Намерих я! Ще ми я дадеш ли за тази вечер? – протегна тя към Мелани прилепнала рокля с леопардови шарки.
Мелани кимна и Ашли отново се изкиска, когато намери подходящите за роклята обувки с двадесетсантиметрова платформа – поне Сара си помисли, че е двадесетсантиметрова. Ашли излезе тичешком, за да премери комплекта, а Мелани отново се усмихна свенливо на Сара.