— Вероятно съдебно преследване. Обвинение пред състав от съдебни заседатели. Процес. Най-вероятно ще ме осъдят и ще вляза в затвора.
Сет погледна часовника си. В Ню Йорк бе четири часа следобед – четири часа след времето, когато трябваше да върне парите на Съли навреме за одита на инвеститорите. Адски лошо съвпадение беше това, че двата одита – неговият и на Съли – се случиха толкова скоро един след друг, и още по-лошо – че земетресението в Сан Франциско бе прекъснало всички комуникации и бе затворило до една банките в града. Сега бяха затънали чак до шията. Знаеха го, но бяха съвсем безпомощни. Нямаше начин да прикрият следите си.
— По това време вече са хванали Съли на местопрестъплението и по някое време тази седмица от Комисията ще започнат да проверяват документите му, а когато в този град нещата отново се нормализират – и моите. Двамата с него сме в една и съща лодка. Инвеститорите ще заведат дела за злоупотреба с фондовете им, за кражба и измама. – А после, като че ли нарочно искаше да направи всичко още по-лошо, добави: – Убеден съм, че ще загубим къщата и всичко, което притежаваме.
— И тогава какво? – попита дрезгаво Сара.
Не я ужасяваше толкова мисълта, че ще загубят цялата си собственост, колкото откритието, че Сет е нечестен. Мошеник и престъпник. Познаваше го и го обичаше от шест години, а сега разбираше, че изобщо не го е познавала. Дори да се бе превърнал във върколак пред очите й, пак нямаше да се изненада толкова. – Какво ще стане с мен и децата?
— Не знам, Сара – отвърна откровено той. – Може да се наложи да си потърсиш работа.
Младата жена кимна. На света съществуваше и по-лоша участ от тази. Беше напълно готова да работи, ако това ще им помогне, но ако осъдеха Сет, какво щеше да стане с живота им, с брака им? Ако отидеше в затвора, какво щяха да правят и за колко дълго? Дори не можеше да събере сили да го попита. Той също не каза нищо – просто седеше на мястото си, клатеше глава и сълзите бавно се стичаха по бузите му. Другото, което я плашеше, бе това, че той като че ли мислеше само какво ще се случи със самия него, а не с всички тях. Какво щеше да стане с нея и с децата, ако Сет отидеше в затвора?
— Смяташ ли, че щом нещата се нормализират, полицията веднага ще се появи на вратата ни? – попита тя.
Нямаше представа какво ги очаква. Дори и в най-лошите си кошмари не би могла да си представи подобно нещо.
— Не знам. Предполагам, че първо ще се заемат с разследването от страна на Комисията. Но нещата могат да се влошат неимоверно за съвсем кратко време. Веднага щом банките отворят, ще се види, че парите са там, и аз ще съм прецакан отвсякъде.
Тя кимна, опитвайки се да възприеме думите му. Спомни си какво й бе казал предишния път.
— Каза, че със Съли сте го правили и преди. Често ли?
Очите й бяха тъжни, а гласът – дрезгав. Сет бе проявил непочтеност не само веднъж, а може би много пъти, от години насам.
— Няколко пъти – отвърна напрегнато той.
— Колко е „няколко пъти“? – настоя тя.
— Има ли значение? – един мускул на челюстта му се стегна. – Три, може би четири. Той ми помогна да го организирам. Първия път беше скоро след като започнахме, за да получим начален старт и да накараме инвеститорите да проявят интерес към фонда. Нещо като украсена витрина, за да може магазинът да изглежда по-добре. И се получи… затова го направих отново. Така привличахме големите инвеститори – мислеха, че имаме много пари в банката.
Беше лъгал, беше вършил измами, беше се забъркал в откровени злоупотреби. Тази мисъл бе почти невероятна, но обясняваше неговия стремителен, изумителен възход. Момчето чудо, за което говореха всички, бе лъжец, крадец и мошеник. Но това, което бе още по-ужасно, бе мисълта, че самата тя е омъжена за него. Беше измамил и нея. Сара никога не бе желала цялата тази екстравагантност, целия този лукс, с който я затрупваше. Нямаше нужда от този блясък. Отначало това материално благополучие дори я бе разтревожило. Сет обаче бе настоял, че печели достатъчно и че семейството им заслужава всички тези белези на лукса и фантастичния живот, който той му осигурява. Къщи, бижута, скъпи коли, частния самолет. А истината бе, че бе изградил всичко това със средства, получени по нечестен път. Сега щяха да го заловят и всичко, за което бе работил, щеше да изчезне и за него, и за нея.
— Ще имаме ли проблеми с данъчните? – внезапно попита тя.
Обхвана я паника. Ако беше така, можеше да се окаже съучастница, защото със Сет попълваха общи данъчни декларации. Какво щеше да стане с децата им, ако тя отидеше в затвора? Самата мисъл за това я ужасяваше.
— Не, не – успокои я той. – Данъците ни са чисти като сълза. Не бих ти причинил подобно нещо.