— С Ашли сме съученички – обясни тя. – Още откакто бяхме петгодишни. Тя е най-добрата ми приятелка и идва навсякъде с мен.
Ашли очевидно се бе превърнала в част от антуража на Мелани. Сара си помисли, че това е наистина странен начин на живот. Всъщност в ежедневието на младата певица като цяло имаше нещо, което напомняше цирково представление – в хотелските стаи и в гримьорните. За няколко минути новодошлите бяха придали на елегантния апартамент вид на стая в общежитието на някой колеж. А след като Джейк отиде във фитнес залата, в стаята останаха само жени. Фризьорката работеше върху русата коса на Мелани – нагласяше я така, че да пада тежко по гърба й. Тази прическа й подхождаше идеално.
— Благодаря, че се съгласихте да участвате – каза Сара и усмихнато погледна Мелани в очите. – Гледах ви на връчването на „Грами“. Бяхте страхотна. Ще изпеете ли „Не ме напускай“ тази вечер?
— Да – отговори майката на Мелани вместо нея и подаде на дъщеря си бутилка от предварително поръчаната вода „Калистога“, като застана между нея и Сара. Говореше вместо Мелани така, сякаш красивото русо момиче не съществуваше. Без да каже нищо повече, Мелани седна на дивана, взе дистанционното на телевизора, отпи голяма глътка от водата и превключи на Ем Ти Ви. – И двете обичаме тази песен – рече Джанет с широка усмивка.
— Да, аз също – съгласи се Сара, малко стресната от начина, по който Джанет доминираше над Мелани.
Очевидно управляваше живота на дъщеря си и се смяташе за също толкова голяма звезда, колкото и самата Мелани. Момичето като че ли нямаше нищо против – очевидно беше свикнало.
Няколко минути по-късно Ашли се върна в стаята, олюлявайки се на обувките с леопардови шарки и облечена във взетата назаем рокля, и незабавно седна на дивана пред телевизора.
Не беше възможно да се разбере коя или каква е Мелани – тя като че ли не притежаваше собствена личност, а нямаше и глас – освен когато пееше.
— Знаете ли, навремето бях статистка в едно вариете в Лас Вегас – обърна се Джанет към Сара, която се опита да си придаде заинтересуван вид.
Не й беше трудно да повярва на тези думи, защото Джанет изглеждаше точно от този тип жени въпреки начина, по който издуваше дънките си, и огромните гърди, за които Сара правилно заподозря, че не са естествени. Бюстът на Мелани също бе впечатляващ, но тя беше достатъчно млада и той изглеждаше естествено на нейното стройно сексапилно загоряло тяло. Джанет вече бе започнала да прецъфтява. Приличаше на планина – едра, енергична жена с висок глас и характер, който напълно му съответстваше. Сара се почувства смалена и безпомощна, докато се опитваше да намери предлог да напусне стаята. Мелани и нейната съученичка все още гледаха като хипнотизирани в екрана на телевизора.
— Ще се видим долу. Искам да се уверя, че всичко е готово за репетицията ви – обърна се Сара към Джанет, тъй като бе очевидно, че тази жена изцяло управлява живота на дъщеря си извън сцената.
Бързо изчисли, че ако прекара двадесет минути с тях, ще успее да стигне навреме до фризьорката. Дотогава всичко останало щеше да е готово. Всъщност вече беше готово.
— Значи ще се видим там – усмихна й се Джанет, докато Сара се измъкваше от апартамента и продължаваше по коридора към собствената си стая.
След като влезе вътре, тя седна и остана така няколко минути, а после провери съобщенията на мобилния си телефон. Докато беше в апартамента на Мелани, на два пъти го бе усетила да вибрира, но не искаше да вдига. Едното съобщение беше от цветаря, който й казваше, че четирите огромни кашпи пред балната зала ще бъдат напълнени с цветя до четири часа, а другото от танцовата група, която потвърждаваше, че в осем ще започне представлението си. Сара позвъни у дома, за да провери как са децата, и детегледачката й каза, че всичко е наред. Пармани бе много мила непалка, която работеше при тях още от раждането на Моли. Сара не искаше бавачка, която да живее у тях – доставяше й удоволствие сама да се грижи за бебчетата си, – но Пармани идваше през деня, за да й помага, и оставаше вечерта в случаите, когато Сет и Сара излизаха. Обикновено не оставаше нощем, но сега искрено се радваше, че може да помогне в такъв специален случай. Знаеше колко е важен този бал за Сара и колко усилено бе работила за него месеци наред. Сега й пожела успех, преди да приключат разговора. Сара искаше да каже „здравей“ на Моли, но дъщеричката й все още не се бе събудила от следобедния си сън.
Когато Сара най-после приключи разговорите, провери някои бележки в папката си и среса косата си, която представляваше същинска джунгла. Беше станало време да се връща в балната зала за репетицията на Мелани и нейната група. Вече я бяха осведомили, че Мелани не иска никой да присъства в стаята, докато тя репетира, и сега Сара не можеше да не се зачуди дали това изискване наистина идва от самата звезда. Струваше й се, че е дело по-скоро на майка й. Мелани нямаше вид на човек, на когото му пука дали някой ще го гледа или не – изглеждаше съвсем безразлична към това, което ставаше около нея, и към това кой влиза, кой излиза и кой какво прави. Но пък може би не е така, когато пее, каза си Сара. И все пак Мелани изглеждаше равнодушна към всичко като послушно дете – но пък гласът й бе невероятен. Също като всички, които си бяха купили билети, Сара нямаше търпение да я чуе да пее довечера.