Когато влезе в балната зала, групата вече беше там. Бяха се разпръснали из широкото помещение, говореха си и се смееха, докато импресариата вадеха последната апаратура и я нагласяха. Почти бяха привършили. Цялата компания представляваше пъстра, разнородна тълпа. Групата на Мелани се състоеше от осем души и Сара трябваше да си напомни, че хубавото русо момиче, което бе видяла да гледа Ем Ти Ви в апартамента на горния етаж, е една от най-прочутите певици в света. У нея нямаше нищо претенциозно или арогантно и единствено огромният брой на хората, които я придружаваха, показваше колко е известна. Мелани обаче не притежаваше нито лошите навици, нито безобразното поведение на повечето звезди. Певицата, която бяха ангажирали за миналогодишния „Бал на най-малките ангелчета“, бе изпаднала в страхотен гняв, когато изникна проблем с озвучаването точно преди да излезе на сцената. Разкрещя се, замери мениджъра си с бутилка вода и заплаши да си тръгне. Успяха да оправят проблема, но Сара се паникьоса, че звездата може да отмени участието си буквално в последната минута. След това преживяване сговорчивостта на Мелани се оказа голямо облекчение, каквито и изисквания да отправяше майка й от нейно име.
Сара изчака още десет минути, докато приключиха с подготвянето на апаратурата. Чудеше се дали Мелани ще закъснее, но не посмя да попита. Дискретно се бе осведомила дали групата има всичко, от което се нуждае, и когато я увериха, че е така, седна тихо на една маса, за да не им се пречка, и зачака появата на звездата.
Когато момичето влезе, часът бе четири без десет и Сара знаеше, че ще закъснее за часа при фризьорката. Щеше да й се наложи да бърза като за световно, за да се приготви навреме, но първо трябваше да изпълни задълженията си, а това бе едно за тях – да се върти около звездата, която бяха довели, да е на нейно разположение и да се разтапя от любезности и ласкателства, ако се наложи.
Мелани бе облечена в тясна тениска и срязани дънки, с пластмасови чехли на краката. Косата й бе вдигната и прикрепена на главата с дълга извита шнола. До нея вървеше най-добрата й приятелка. Предвождаше ги майка й, асистентката и мениджърът завършваха колоната, а близо до тях крачеха двама зловещи на вид бодигардове. Гаджето, Джейк, не се виждаше никакво, вероятно все още бе във фитнес залата. От цялата група Мелани бе онзи член, който най не биеше на очи. Всъщност тя почти се губеше в средата на колоната.
Барабанистът й подаде кутия кока-кола, тя я отвори, отпи голяма глътка, завъртя се с танцова стъпка на сцената и присви очи, докато оглеждаше залата. В сравнение с местата, където пееше на концертите си, това помещение определено беше по-малко. Цялата бална зала излъчваше топлина и интимност, особено след декорацията, която й бе направила Сара; след като намаляха осветлението и запалеха свещите, за да озарят нощта, щеше да стане наистина красиво. Сега вътре влизаше ярката светлина на майския следобед и Мелани, след като оглежда всичко около минута, викна на едно импресарио:
— Разкарай тая светлина!
Момичето оживяваше. Сара виждаше как се събужда за живот пред очите й, докато внимателно се приближаваше към сцената, за да я заговори. Мелани погледна надолу към нея и й се усмихна.
— Как ви изглежда всичко, добре ли е? – попита Сара.
Отново й се стори, че говори с дете, а после си напомни, че все пак Мелани си е тийнейджърка, нищо че беше звезда.
— Изглежда страхотно. Свършили сте прекрасна работа – рече мило Мелани и Сара остана трогната.
— Благодаря. Групата има ли всичко, от което се нуждае?
Мелани се обърна и хвърли уверен поглед назад през рамото си. Чувстваше се най-щастлива, когато беше на сцената. Пеенето бе нещото, което й се удаваше най-добре. Този свят й беше познат, въпреки че тази зала бе много по-приятна от местата, където обикновено даваше концертите си. Буквално се беше влюбила в апартамента горе, също като Джейк.