— И в леглото на саксонеца?
Тя силно го удари в корема. Селиг се преви надве и издаде едно високо: „Хуууух“.
— В името на Тор, Кристен! Внимавай!
— И ти внимавай как ми говориш — гневно го предупреди тя. — Аз съм голямо момиче. Не съм длъжна да ти давам отчет. И не съм скочила направо в леглото му. — Не искаше да му разкаже всичко, което бе казала на Торолф. Вече по-спокойно Кристен довърши: — Истината е, че той ми се дърпаше.
— Какво?
Изумлението му я накара да се засмее, въпреки раздразнението й към него.
— Истина е. Знаех, че ме желае, но се бори сам със себе си. Никой мъж не ме бе отблъсквал така преди.
— Добре знам това. На бая глави съм правил цицини тъкмо защото не са имали желание да се отдръпнат.
Кристен не можа да се сдържи. Думите му я накараха да се закиска.
— Да, но саксонецът се бореше с влечението си към мен и колкото повече му се противопоставяше, аз толкова повече го желаех. Нарочно го съблазних, Селиг. — Трудно беше да се признае такова нещо на брат, но Кристен нямаше намерение да обвинява Ройс, че я е прелъстил, когато беше точно обратното. — Преди две седмици завоювах своята победа — той ме отведе в леглото си. Оттогава спя в стаята му. Тази вечер дойдох направо оттам.
— Наистина ли го обичаш, Крис?
— Така трябва да е. Не съм съгласна с всичко, което върши. Много пъти ме е вбесявал до лудост. Но не мога да го мразя. Не го намразих дори и когато ме окова, макар че мразех веригите си повече от всичко на света.
— А той какво изпитва към теб?
— Не знам. Той ме закриля. Показа и известна загриженост. Но това не е повече от вниманието, което би отделил на някоя вещ. Въпреки това не ми стори нищо, когато се опитах да избягам. И зная, че всъщност не му харесва да ме оковава във вериги. Просто не знам — довърши тя.
— Той още ли те желае?
— Да, в това отношение няма никаква промяна.
— Тогава…
— Въпреки това ще се жени за друга.
— Да, спомена това — каза Селиг, след това внезапно избухна. — Не! В името на Один, не! Ще се ожени за теб!
Тя поклати глава.
— Селиг, аз съм негова робиня. Защо да се жени за мен, щом вече ме притежава — така разсъждава той.
Той изсумтя.
— Татко би могъл да му каже едно-друго по този въпрос.
В очите й заискри смях.
— Да, би могъл, но не е тук, за да го стори.
— Тогава аз ще го…
— Няма да го направиш. Ройс не трябва да узнае, че си мой брат, каквото и да ни струва това.
— В такъв случай ти какво ще правиш, Крис?
Мускулите на челюстта й изпъкнаха.
— Ще се наслаждавам на този мъж, докато мога. Когато се ожени, ще се махна от тук.
— Просто така? Макар че го обичаш?
— Какво друго мога да направя? Сега поне и ти си тук, та да ми помогнеш да избягам, когато съм готова. А ако можеш да помогнеш на останалите по-скоро да се махнат от това място, направи го. После ще се върнеш за мен.
— Така да бъде.
Тя обхвана лицето му в дланите си и го целуна.
— Благодаря ти, Селиг. Благодаря ти, че не ми се скара.
— Както сама каза, не си длъжна да ми даваш отчет. — Той силно я притисна към себе си. — Но нека Один да е с теб, когато се опиташ да обясниш това на татко.
— О! Не е честно да ми напомняш това! — извика тя.
Той закачливо я плесна по задника.
— Хайде. Прекалено дълго се забавихме тук.
Небето бе започнало да просветлява.
— Да. — Тя пристъпи към вратата, но се спря колебливо и още веднъж докосна бузата си. — Известно време няма да говоря с теб. И не се изненадвай, ако изобщо не ти обръщам внимание в залата. Той вече ме предупреди да стоя настрана от теб.
Селиг се подсмихна.
— Сигурно си мисли, че ще ти сторя нещо, ако разбера, че си от кръвожадните викинги.
— Каквато и да е причината, гневът му не е от приятните, така че бъди внимателен, братко.
Влязоха в залата изключително тихо. Но напразно. Ройс беше там и гневно разритваше няколко от мъжете си, за да ги разбуди. Спря, когато я видя. В следващия миг видя до нея Селиг и очите му се присвиха.
— Били сме навън за глътка въздух — бързо прошепна тя на Селиг, докато Ройс се приближаваше към тях. — Току-що сме се срещнали на входа.
— Дали ще повярва на това?
— Трябва.
Но когато стигна до тях, Ройс въобще не ги попита къде са ходили. Той просто сграбчи Кристен за китката и я помъкна към стълбището.