— Чакай тук — подвикна той през рамо на Селиг.
Кристен се опита да издърпа ръката си от пръстите му и на средата на стълбището успя, но той отново я улови и продължи да я влачи след себе си.
— Проклет да си, саксонецо! Дано да имаш причина за това държание! За твое добро е!
Той не й отговори. Бутна я в стаята си и заключи вратата. Тя смаяна втренчи поглед в нея, провери я само за да се убеди, че наистина е заключена, и в яда си я халоса с юмрук.
— Ох!
Долу в залата Ройс кимна на Селиг да го последва и го изведе в двора пред сградата, като на излизане затръшна вратата зад тях. Селиг се обърна. Юмрукът на Ройс се стовари в челюстта му и го запрати по гръб на земята.
Ройс се надвеси над него. Лицето му бе застинало в разгневена гримаса.
— Няма да ти забраня да стъпваш в замъка, Галеан, но ти забранявам да припарваш до тази жена. Тя ми принадлежи, а аз внимавам за всичко свое.
След тези думи Ройс се върна в замъка. Остави крилата на вратата отворени. Селиг можеше да го последва вътре. Не го стори. Вместо това седна на земята и опипа челюстта си с пръсти. На устните му бавно се появи усмивка, която скоро се превърна в тих смях.
Кристен стана свидетел на цялата сцена от прозореца на втория етаж, който гледаше към двора. Ръцете й сграбчиха перваза на прозореца и останаха така, докато не долови тихото кискане. Тя се обърна и поклати глава, отвратена от всички мъже. По принцип.
ГЛАВА 38
Едно полирано ръчно огледало полетя към главата на Ройс в мига, в който той отвори вратата на стаята си. Последва го сребърна чиния. Той мерна Кристен да рови в ковчежето му в другия край на стаята за още нещо…
— Сигурно не си ядосана, иначе щеше да хвърляш оръжията по мен.
— Не ме изкушавай, саксонецо!
През целия ден я бе държал заключена в стаята. Не беше яла. Не беше говорила с никого. Отдавна й бе писнало.
— Защо си ме затворил?!
— Сутринта се събуждам и откривам, че си изчезнала. Слизам долу да те търся, а теб те няма. Помислих, че си пристъпила думата си.
— Заключил си ме тук заради онова, което си си помислил, че съм направила? — разбушува се тя. — Но знаеш, че не съм пристъпила думата си и че няма да го направя! Така че, защо?
— Какво правеше с келта е друг въпрос — сурово каза той.
— Така ли? — просъска Кристен. — И какво се предполага, че съм правила с него?
— Точно това искам да узная, Кристен.
— Тогава по-добре да попиташ него. Аз съм ти прекалено ядосана, за да ти кажа каквото и да е.
Той скъси разстоянието помежду им с няколко гневни крачки. Кристен събра ръце в голям юмрук и ги вдигна, предизвиквайки го да направи последната крачка. Той спря и я изгледа свирепо.
— Кажи ми, че този мъж не те интересува.
— Върви по дяволите!
— Кажи ми!
— Той не ме интересува!
— В такъв случай какво правеше с него навън?
Кристен свали ръце. Очите й се разшириха. Тя недоверчиво се поинтересува:
— Ревнуваш ли, саксонецо? Затова ли го удари?
Ройс погледна прозореца и разбра, че Кристен бе узнала. Но тя нямаше как да е разбрала какво бе казал на келта. Той отново я погледна. Все още се мръщеше.
— Това, което правя е да защитавам собствеността си, Кристен. Никой мъж няма да те докосне, докато ми принадлежиш.
— Няма да ти принадлежа, когато се ожениш и се махна от тук.
Той сграбчи ръцете й и грубо я разтърси.
— Никога няма да ме напуснеш, опърничава жено. Никога! Сега ми кажи какво правехте навън с келта!
Кристен разбра, че той наистина я ревнува и ядът й я напусна. Ревнува я! Нея! Каква необикновена идея!
Тя пусна в действие няколко невинни лъжи с надеждата, че това ще го омилостиви.
— Нищо не съм правила, Ройс. Не можах да заспя, излязох да се поразходя и останах да дочакам изгрева. Когато забелязах, че не съм сама в двора, се прибрах. Мъжът ме последва. На вратата ми каза няколко думи, но не го разбрах. Не зная какво правеше той навън. Ще трябва да попиташ него. Вероятно и той като мен е излязъл да глътне малко чист въздух.
— Не искам нощем да излизаш навън, Кристен — нареди Ройс. Тонът му не бе толкова суров, приличаше по-скоро на смъмряне.
— Не сте ми забранявали, милорд.
— Сега ти забранявам.
— Тогава следващата нощ, в която не мога да заспя, ще се разхождам само в залата и ще се погрижа да събудя всички — саркастично отвърна тя.
Най-после той се усмихна.
— Вместо това, можеш да ме събудиш, а аз ще ти намеря друго занимание. Защо трябва да се разхождаш?
Тъкмо се канеше да му отвърне, когато плахо се почука. След отсеченото нареждане „влез“ Меган подаде глава иззад вратата.