— Алдън поръча да ти предам, че гневът поражда гняв, а насилието — нещастие. Какво иска да каже той, Ройс?
Изненадата на Ройс накара Кристен да избухне в смях.
— О! Колко умно от страна на братовчед ви, милорд. Дали е решил, че ще ме биете, или се е уплашил аз да ни ви опердаша? — Зелените му очи я пронизаха и тя още по-силно се разсмя. — И изпраща сестра ви… да, голям хитрец. Влез, сладурче. Твоят братовчед Алдън просто си е направил глупава шега, като те е изпратил горе, но ти си добре дошла.
Меган се приближи до Кристен и прошепна:
— Мислех, че Ройс е ядосан.
— И си дошла да предадеш съобщението? Колко си смела!
Ройс изръмжа гърлено и отмести погледа си от тях. Очите на Меган тревожно се окръглиха. Кристен за малко да го срита заради детето.
— Не му обръщай внимание, Меган. Повечето мъже все ръмжат. Това нищо не означава.
— Кристен… — предупредително започна Ройс и я погледна отново.
— Шшшт — прекъсна го тя. — Давам на сестра ти ценен урок. Разбираш ли, мъниче, не трябва да се страхуваш от мъжете когато са ядосани. Какво толкова, малко по-големи са от теб. — Очичките на Меган се заизкачваха по високата фигура на Ройс и Кристен се ухили. — Е, има някои изключения. Но ето, например брат ти. Той беше ядосан, аз също бях ядосана. Той ми се развика, аз също му се развиках. Сега и двамата се чувстваме по-добре.
— Ама той още е ядосан. — Меган се сгуши в Кристен и скри личицето си в полата й.
— Просто се държи като грубиян. Мъжете имат този навик. Разбира се, понякога ядът е по-голям и е най-добре просто да стоиш настрана от мъж, който наистина е разярен. Като пораснеш, ще се научиш да забелязваш разликата. Но брат ти… Виждала ли си го някога да причини болка на жена? — Кристен отправи безмълвна молитва, за да получи подходящия отговор.
— Той те нашиба с камшика.
— Тогава не знаеше, че съм жена.
— Той те окова и краката ти се разкървавиха.
Кристен въздъхна:
— Нали и тогава ти казах. Онова беше само драскотина. Дори не я усетих. А вината и тогава не беше негова, миличко. Той ме беше предупредил да сложа превръзки на глезените си. Аз бях виновна, че забравих да го направя.
— Тогава, не — предаде се Меган. — Не е причинявал болка на жена.
— Защото под цялата тази грубост се крие добър, мил човек. А щом никога не е направил нищо лошо на никоя жена, дори когато е бил ядосан, то със сигурност няма да стори нищо лошо и на едно дете. А още по-малко на собствената си сестра. Даже честичко можеш да се измъкваш, мило, дори да си направила някоя пакост. — Кристен пристъпи към Ройс и здраво го изрита в пищяла. — И той нищо няма да ти направи.
Меган бе започнала да хихика и това накара Ройс да остане неподвижен. Той дори изличи всяко чувство от лицето си, докато детето го гледаше.
— Наистина ли няма да ми направиш нищо, Ройс?
Той й се усмихна.
— Няма, дребосъче. Никога!
Тя изтича към него, обхвана кръста му с ръчички и се сгуши. След това изтича и към Кристен и стори същото.
Преди да изтича навън, Меган се обърна към Кристен.
— Благодаря ти, Кристен — извика засмяна тя.
— И аз ти благодаря — чу зад себе си Кристен. — Никога нямаше да мога да я накарам да разбере, че не трябва да се бои от мен — призна Ройс. — Но колкото до ритника, свадливке…
Ръката му обгърна талията й и той я вдигна във въздуха. Отнесе я до леглото и като я обърна с гръб към себе си, я положи на скута си.
— Ройс, недей! — Не можеше да повярва, че той ще го направи. — Само илюстрирах мисълта си!
— Можеше да намериш по подходяща илюстрация, моме. И докато още ме боли пищялът, ще се погрижа задникът ти да сподели болката.
Тази вечер Кристен яде права. Но на устните й играеше потайна усмивка. Може и да я бяха напляскали, задето си е позволила твърде много, но пък не можеше да се оплаче от обезщетението, което нейният саксонец й бе предложил след това.
ГЛАВА 39
На следващата сутрин Ройс предложи на Кристен да я заведе на езда. Каква ирония! Да получи такова предложение точно когато не можеше да си седне на задника. Но тя отиде. Не можеше щом той й даваше да язди на отделен кон и я предизвикваше да се надбягват? Дали някога щеше да успее да разбере този мъж?
Тя загуби в надбягването, но въпреки това то й хареса. Върна я към безгрижните спомени за волна езда през гори и поля, за състезанията които си устройваха с Тордън. Конят, който сега яздеше, не бе толкова хубав, но компаньонът й компенсираше това.
Късно вечерта спряха да напоят конете от ручейче дъждовна вода. Местността около тях сякаш трептеше с наситените цветове на лятото — тъмнозелено, жълто, червено. Небето, за разлика от предишните дни, бе чисто, а слънцето горещо. Ройс я отведе под сянката на едно дърво.