Елдред сграбчи Кристен. Тя се изви и му се изплъзна, но другите двама мъже бързо се намесиха и помогнаха да я укротят. Изневиделица до гърлото й се допря острие и тя престана да се бори.
Усмивката на Елдред бе пълна с омраза.
— А сега меча ти, Ройс, или знаеш какво ще наредя да направят с нея.
Мечът полетя към земята. Елдред остро нареди нещо на хората си. Кристен се дръпна, когато завързаха ръцете й. Тя безпомощно гледаше към Ройс, когото също вързаха.
Елдред започна да злорадства, когато ги помъкнаха към конете им.
— Трябва да ти благодаря, че ме посрещна, Ройс, и че доведе и нея. За мен това е едно неочаквано удоволствие. Смятах, че ще трябва да си губя времето в горите ти в очакване на сгоден случай да те открия сам. А то — двойна премия!
През останалата част от деня яздиха на север. На смрачаване достигнаха целта на пътуването си — някакъв замък, по-малък от Уиндхърст, но добре укрепен.
Ройс все още бе в състояние сам да слезе от коня си, но краката му не бяха така стабилни. Кристен прехапа устни, за да не се разплаче, като видя пропитата с кръв туника. Тя предположи, че това е владението на Елдред, но не се досети, че той може и да не господарят тук, докато Ройс не направи опит да го разубеди.
— Баща ти…
— Няма да ти помогне — прекъсна го Елдред. Сега в гласа му звучаха нотки на горчивина. — Той отиде да помоли Алфред да преразгледа решението си и отново да ме допусне в двора. Разбираш ли, на баща ми не му харесва идеята да си стоя у дома. Казва, че съм оплодил всичките му робини и девет месеца след пристигането ми няма да има кой да му прислужва. — След това той разгневено се обърна към хората си: — Отведете го в избата и го приковете за стената.
— Раната му… — подхвана Кристен, но Елдред прекъсна и нея.
— Ще кърви, също както ще кървиш и ти, когато приключа с тебе!
Като чу това, Ройс започна да се бори, но един от мъжете го изпрати в безсъзнание с дръжката на меча си. Кристен трябваше да гледа как го влачат по земята към избата. След това, с помощта на остриетата на мечовете, я подкараха като с остен към замъка.
Мястото беше запуснато и потънало в немара. Цялата сграда бе построена от дърво, само на един етаж. Рогозките, по които стъпваше, бяха мръсни. Слугите, които видя, бяха наплашени същества, които дори не смееха да вдигнат очи.
Натикаха я в тясна стаичка без прозорци. Вратата се затръшна зад нея и мракът я обгърна. Не си направи труда да провери дали е заключена, защото чу как дървеното резе падна на мястото си. Чу и смеха на мъжете, които се отдалечаваха.
Тя бе зърнала легло, преди вратата да се захлопне. Бавно се добра до него и седна. Не трябваше да изпада в истерия. Това и се бе случвало и преди: да бъде пленена, да не знае какво ще последва. Само че сега тя имаше представа какво ще се случи.
Като си помисли за Елдред, по тялото й премина тръпка. Той мразеше Ройс. Искаше да го нарани, да го накара да страда, дори… О, Господи! Защо иначе ще го води тук, ако не, за да го убие? Сигурно щеше да го направи бавно.
Истерията започна да се надига.
ГЛАВА 40
Елдред празнуваше. Той ядеше, пиеше, веселеше се. Отзвук от пира долиташе до Кристен. Докато чуваше гласа му, можеше да се надява, че все още нищо лошо не се е случило с Ройс. Повтаряше си, че в омразата си Елдред неминуемо ще пожелае да бъде свидетел на изпълнението на заповедите си или сам ще ги приведе в изпълнение.
Тези мисли позволиха на Кристен да се успокои, да започне да крои планове. Трябваше да излезе от стаята веднага щом вратата се отвори. Трябваше да си проправи път до избата, в която заведох Ройс. Трябваше да го освободи, после да вземе конете… Как? Господ да й е на помощ! Наоколо имаше толкова много хора!
Претърси опипом стаята, като не преставаше да проклина тъмнината, защото я бавеше. Но време имаше. Никой не влезе в стаята. Никой не я прекъсна. В стаичката обаче не намери нищо, което би могла да използва като оръжие. Оставаше й само нейната съобразителност. Нямаше да бъде лесно да измами Елдред, но ако беше пиян и дойдеше сам, можеше и да го надвие. Когато най-накрая Елдред влезе в стаята, той бе сам и беше пил, но ни най-малко не изглеждаше пиян.
Носеше свещ, която, след като затвори вратата, постави на една празна полица на стената. Сега Кристен с очите си се убеди, че с изключение на леглото, стаята бе напълно празна. Увери се в това само с един бегъл поглед, не смееше да изпуска Елдред от очите си.
На лицето му бе изписано някакво очакване. Той дори й се усмихна, когато тя отново впери очи в него. Мечът все още висеше на колана му. Но сега до него се мъдреше и къс, изработен от безброй тънки ивици кожа, бич.