Ройс недоверчиво попита:
— Вие сте майка й?
— Пощади ме Господи! А ти за кого ме мислеше, по дяволите!
— Не и за жена! — изръмжа Ройс.
Кристен не можеше да не се събуди.
— Ройс, какво…
— Не мърдай, любов моя, или острието, което държа на гърлото му, ще влезе по-надълбоко.
— Мамо! О, Боже, наистина си ти! Как…
— Кристен не мърдай! — предупреди я на свой ред Ройс, когато тя се изправи и седна в леглото, а от врата му се процеди още кръв.
— Какво острие? — попита Кристен и разтревожено извика: — О, не! Недей, майко, не го наранявай!
— Не? — Брена свали камата и раздразнено вдигна ръце. — Да не го наранявам, след всичко, което ти е направил? Отер ни разказа. Та той е наредил да те бият е камшик!
— Това беше грешка — отвърна Кристен и бутна Ройс обратно на възглавницата, когато той се опита да се изправи. — Торолф не ти ли каза?
Брена се умълча за момент.
— Можеше и да ми каже, но когато започна да защитава саксонците, чичо ти го запозна с юмрука си. Мисля, че още не се е съвзел.
— И чичо Хъг ли е тук?
Ройс улови ръката на Кристен и седна въпреки усилията му да го задържи легнал.
— Ти ме излъга — студено й каза той. — Каза ми, че не разбираш езика на Галеан, а сега разговаряш с майка си…
— Естествено, че го разбирам. И двамата сме научили езика от нея. Галеан е моят брат.
— Селиг?
— Да.
— Значи и за смъртта му си ме излъгала.
— Не! Мислех, че е умрял. Отнело му е доста време да се възстанови от раната си и да ме открие. Но не можех да ти кажа кой е той. Щеше да го оковеш и да го затвориш заедно с останалите ако знаеше, че е викинг.
Той пусна ръката й, щом си спомни странното й държание в деня, когато се появи Галеан… по-точно Селиг. Ройс вдигна ръка и нежно докосна бузата й. Наведе се и лекичко докосна устните й със своите.
— Съжалявам — простичко й каза той.
— Колко сладко — подигра ги Брена. — Ако сте свършили да се карате и сдобрявате, все още има сериозни въпроси, които трябва да бъдат разрешени. Баща ти иска живота на саксонеца, Кристен.
— Не!
— Не е толкова просто — строго каза Брена. — Успях да се изплъзна и да се промъкна тук само защото те се карат помежду си — Гарик, Хъг и брат ти. Спорът им не е за това дали да го убият или не, а за това чие да е удоволствието.
— Не и Селиг — настоя Кристен. — Той знае за чувствата ми.
— Може би. Но щом чу за камшика…
— Ах, пак ли! — нетърпеливо извика Кристен. — Това не беше нищо — две леки шибвания. Когато нареди да ме бичуват, той мислеше, че съм мъж и търсеше истината. Прекрати наказанието веднага щом видя, че съм жена.
— В такъв случай трябваше да обясниш това на Селиг, вместо да го оставяш да го чуе от Отер. Сигурна съм, че Отер не е разбрал повече от онова, което е видял.
— Аз никога не съм обвинявала Ройс за това! Как могат да го обвиняват те. О, проклет де е чичо Хъг и буйният му нрав! Защо му е трябвало да го удря! Как може да се ядосва толкова бързо!
— Всички те са ядосани, мила. Нима си мислиш, че можеше да е по-различно, при условие че идваме тук и те намираме заробена и принудена да делиш леглото на своя поробител?
— Ще убия Селиг! — забушува Кристен. — Знае, че не съм била принуждавана. Защо не ви е казал?
Брена се засмя при разярения вид на дъщеря си.
— Може би в гнева си не се е сетил. Но аз се радвам да го чуя. Сега се успокой, мила. Ядът ти няма да ни помогне да разрешим проблема си.
Ройс попита престорено спокоен:
— Това означава ли, че сте освободили затворниците ми?
— Да — отвърна Брена. — Това беше лесната част. Дворът ти не се охранява добре, саксонецо.
— А патрула в гората?
— Заловен.
— Имаш предвид, убит?
— Няколко човека. Нищо не можеше да се направи. А също и стражите на портите. Единствената причина да се оттеглим извън стените на замъка ти, без да го превземем, е, че Кристен е вътре. Докато тя е тук, ти имаш последната дума. Но те няма да си тръгнат, саксонецо. Не разчитай на това.
— Казвам се Ройс — отсече той.
— А аз, Брена. И след като минахме на малки имена, нека ти кажа: можех да те убия, докато спиш, и да изведа дъщеря си оттук здрава и читава.
— Мъжете ви явно искат живота ми — разгневено отвърна Ройс. — Защо правиш изключение?
— Обмислих и тази възможност, повярвай ми.
— Майко! — извика Кристен.
— Истина е, миличка. Бог ми е свидетел, че исках да го видя и него, и хората му мъртви. Най-накрая, след всичките тези години, разбрах как се е чувствал дядо ти и защо толкова искаше да отмъсти на народа ми, когато бяха взели баща ти в плен. И самата аз дойдох тук да мъстя, също както това стори Анселм, когато аз бях пленена.