— Не. Изненадата беше твоята сватба, макар да не бях сигурен дали ще приемеш.
— Искаш да се ожениш за мен? Наистина ли?
— Да.
— О, Ройс! — Тя се хвърли в прегръдките му така устремно, че го събори на леглото.
— Значи обичаш дъщеря ми? — прекъсна целувката им Брена.
— Майко! — Кристен се изтърколи настрани. — Божичко! Никога през живота си не съм чувала думите „обичам те“, а сега трябва да ги чуя пред теб, и то по принуда! На какво прили…
— Успокой се, мила. Нямам време да се съобразявам с твоята чувствителност. — Не съм аз виновна, че той не ти го е казал до днес, но сега ще го чуя със собствените си уши.
Ройс го каза.
— Обичам я.
— Това нищо не означава, когато те карат да го изречеш насила — замърмори Кристен.
Той я улови за брадичката и впери очи в нейните:
— Наистина ли смяташ, че някой може да ме принуди да го кажа, свадливке? Обичам те!
Зад тях Брена прихна.
— И баща ти не бързаше да си признае, Кристен.
Кристен се смееше като замаяна. Дори не чу майка си. Но Ройс не можеше да забрави за присъствието на Брена.
— И сега, какво? — трезво каза той.
— Сега, след като получих отговори на въпросите си, ще си тръгна, както и дойдох. Надявам се, че ще успея да налея малко здрав разум в главите на…
— Брена!
Ройс забеляза как и двете жени се свиха при звука на бумтящия глас под прозореца. От него дори и косъмчетата на неговия врат настръхнаха.
— Господ да ни е на помощ! Знаех си, че ще с прекалено много да се надявам, че няма да открие липсата ми!
— Брена, отговори! — отново изрева Гарик.
— Това баща ти ли е? — осмели се да попита Ройс.
— Да.
— И той ли говори келтски?
— Казах ти, че и неговата майка беше християнка. Беше келтка…
Брена остро ги прекъсна.
— По-добре тичай долу, Ройс. Без съмнение Гарик е събудил хората ти. Погрижи се никои да не излиза от замъка въоръжен или ще бъде посечен. — Тя не изчака реакцията му, а бързо се спусна към прозореца. — За Бога, Гарик, няма нужда да овикваш целия замък. Тук съм здрава и читава. И Кристен е с мен. Не! Не влизай вътре, Гарик! Аз ще сляза долу.
Кристен се бе преместила до прозореца и когато Ройс излезе от стаята, тя стоеше до майка си. Целият двор под тях бе осветен от горящи факли и изпълнен с повече от стотина викинги — с шлемове на главите, въоръжени с мечове и секири, готови да щурмуват замъка. Можеше само да се моли Ройс да не вдигне хората си на оръжие. Нямаха никакъв шанс.
ГЛАВА 43
— Не! Не, Торолф, това е невъзможно! Остави ме да поговоря с него!
Утрото бе настъпило, но в замъка все така цареше тишина. Жените плачеха и тихичко се молеха. Мъжете тържествено точеха мечовете си.
Брена бе отишла при Гарик, но той не й бе позволил да се върне обратно в замъка. Вместо нея бяха изпратили Торолф, за да съобщи какво са решили викингите, които отново се бяха оттеглили зад крепостните стени. Кристен бе прекарала остатъка от нощта с Ройс. Бяха очаквали нападение, ултиматум, но не и това, което Торолф им съобщи.
Кристен стоеше с Ройс на входа, където го посрещнаха. Торолф бе дошъл по първи петли — невъоръжен. Челюстта му, бе свидетелство за буйния нрав на чичо й Хъг. Той бе говорил само с нея. Тя трябваше да преведе думите на Ройс, но все още не го бе сторила.
— Можеш да дойдеш с мен — без заобикалки й каза Торолф, — но ако напуснеш замъка, твоят саксонец губи главния си коз. Не мисля, че желаеш това.
— Тогава доведи баща ми при мен.
Торолф поклати глава.
— Няма да дойде. Не вярва на саксонците.
— Ти си тук.
— Да — той се ухили. — Но аз вярвам, че ти си в състояние да не позволиш на мъжа си да ми пререже гърлото. Баща ти не е виждал със собствените си очи властта, която имаш над саксонеца, а аз съм.
Кристен се ядоса.
— За незначителни неща, може би имам власт, но не и за нещо, което засяга живота на хората му!
Торолф не се уплаши. Ако мислеха да го съсекат, вече щяха да са го направили. Но саксонецът просто стоеше до тях с неразгадаемо лице. Дори не проявяваше нетърпение да разбере за какво толкова се карат.
— Ще му кажеш ли? — попита Торолф. — Може и да не ме разбере добре, ако трябва аз да говоря с него.
— Торолф, моля те! Това е невъзможно. Обичам ги и двамата! За мен не може да има победител!
— Не мисля, че това е било взето под внимание. Шестнайсет от нас бяха взети в робство и бяха принудени да работят за саксонците. Не всички искат възмездие. Някои дори искат да останат и да се заселят тук, ако им бъде позволено да го направят като свободни хора. Но дори и онези, които не желаят да си отмъщават, имат братя и бащи, които сега са тук и искат точно това.