Юмрукът се стовари върху челюстта на Ройс и го просна по гръб на земята. Но той бързо се претърколи и с мощен тласък заби рамото си в корема на Гарик. Битката все още бе ожесточена, но с юмруци вместо с мечове.
На горния етаж Кристен се разплака от облекчение. От другата страна на двора Брена се извърна, за да скрие собствените си сълзи. И двете жени се усмихнаха. Вече бяха сигурни, че мъжете им ще останат живи. Викингите не обърнаха особено внимание на променените условия на двубоя. Те все така окуражаваха техния човек, както и саксонците срещу тях — своя.
Измина много време, преди двубоят да приключи. Когато свършиха, на Ройс не му бе останала душа дори да повдигне глава от земята. Гарик, все още на колене, бе приветстван като победител точно преди се стовари напряко върху Ройс. Дворът утихна. Възможността и двамата да оживеят не бе коментирана. Кристен не им остави никакво време за това. Тя изтича към повалените бойци и даде нареждания и двамата да бъдат внесени в замъка. Когато никой от саксонците не помръдна, за да изпълни заповедта й, тя яростно прониза Алдън със свиреп поглед.
— Не ме карай да съжалявам, че ти простих, саксонецо. Накарай ги да се раздвижат!
Той го стори и Кристен побърза да вдигне един от захвърлените на земята мечове, когато чичо й и останалите викинги започнаха да се приближават. Тя се изправи срещу Хъг и размаха меча пред себе си.
— Край, чичо Хъг — разгневено го предупреди тя. — Сега ще се омъжа за този саксонец и тежко на всеки, който дръзне да ме спре. Той се би за правото да иска мир. Дай му го.
Хъг отметна глава назад и мощният му смях отекна в двора. Той плесна Брена по задника и тя се запрепъва напред от удара.
— Каквато майката, такава и дъщерята, а Брена? Один да ни е на помощ на всички нас, ако това е новата порода женски, които развъждаме по нашите брегове.
Брена се извърна и свирепо изгледа девера си.
— Идиот! А как мислиш, дали щеше да оцелее тук, ако не я бях научила как? Дай й отговора, който тя очаква, Хъг!
Хъг се усмихна на племенницата си.
— Да, твоят мъж се би добре. Заслужава да получи мир.
— И всички ще си тръгнете?
— Не и докато не те видя женена, както се полага.
Кристен се ухили, после избухна в щастлив смях и се хвърли в могъщите обятия на чичо си.
ГЛАВА 44
Днес Ройс успя да се пораздвижи. Болките му също бяха намалели. Но той все още не смяташе, че е готов да се вдигне от постелята. Бяха изминали три дни и състоянието му се подобряваше, но никога в живота си не се бе чувствал така зле. Известно време му се струваше, че всяка костица в тялото му е потрошена. Кристен бе направила стегната превръзка на гърдите му, за да намести счупените ребра.
Но нямаше нужда да става от леглото, за да разбере какво става в замъка. Струваше му се, че не е останал човек в Уиндхърст, който да не е минал през стаята му. Неговите хора — за да видят как я кара, хората на Кристен — за да се запознаят с мъжа, който щеше да се ожени за красивото, русокосо цвете на Норвегия — тяхното цвете.
Даръл влизаше най-често от всички. С толкова много викинги в нейния замък състоянието й бе на ръба на истерията. Алдън се забавляваше с всичко. А Меган, това удивително дете, благоговееше пред гостите и им се възхищаваше. Веднъж дори бе дошла, за да му съобщи развълнувана, че чичото на Кристен, Хъг, й е обещал да й покаже неговия викингски кораб. Настъпилата благодарение на Кристен промяна в сестра му беше истинско чудо. Но от друга страна, заядливката бе променила и самия него.
Понякога се питаше дали съдбата не поправи някаква своя грешка — бе отнела първата му любов при нападение на викингите и му бе изпратила Кристен при друго. Тя определено бе успяла да го излекува и да запълни празнината, с която бе живял през всичките тези години. Вече рядко мислеше за Рона. Когато се опитваше да извика образа й в съзнанието си, виждаше сини очи и развяна тъмноруса коса. И Кристен го обичаше. И то след всичко, което бе преживяла заради него. Това никога нямаше да престане да го удивлява.
Единственият човек, който не бе идвал в стаята му да го види, бе бащата на Кристен. Брена с полуусмивка му каза, че и Гарик още не е в състояние да става от леглото си. Това признание оправи настроението му, защото той искрено се надяваше Гарик да страда точно толкова, колкото страдаше и той. Човекът бе поискал кръвта му и Ройс бе плюл цели локви от нея. Можеше да чака чак до второ пришествие, преди отново да се изправи лице в лице с безжалостния викинг.
Второто пришествие настъпи след три дни. Поне така се чувстваше Ройс. Кристен се втурна в стаята, за да го предупреди, че баща й идва. Само секунди след това Гарик влезе. Ройс скри главата си под възглавницата. Кристен се изкикоти и му я взе. Гарик Хаардрад изпълни вратата.