Ройс бе виждал величественото тяло в действие, но сега му се предоставяше възможност наистина да огледа мъжа. Не изглеждаше достатъчно възрастен, за да има син, който беше само пет или шест години по-млад от Ройс.
Мисълта, че е бил напердашен от човек, почти два пъти по-възрастен от него, изобщо не се отрази добре на Ройс. Да не говорим за това, че Гарик бе търговец — човек, който по правило би трябвало да е поомекнал с годините. А което бе още по-лошо, той пръв се бе изправил на крака. Ройс си знаеше силата. Човек на годините на Гарик би трябвало да остане прикован на легло поне още две седмици.
Но въпреки това той стоеше пред него — здрав, прав, само с няколко следи, свидетелстващи за битката: струпей на устната, оток от натъртване, който още си личеше на бузата и лека, разнасяща се синина под едното око. Ройс съжали, че не бе имал възможност да види окото му, когато още е било синьо-черно и подуто. За Бога! Чак се възмути от бързото възстановяване на викинга.
Гарик бе облечен в кожена туника без ръкави и дълги прилепнали по краката гамаши. Ботушите му от мека кожа стигаха до коленете му и бяха осеяни със злато. Туниката му също бе пристегната на кръста със верижка от златни халки. Всъщност със златната си тока с размерите на юмрук на колана си, със златните си пръстени, покрити със скъпоценни камъни, които намигаха от пръстите му, с масивния златен медальон на гърдите си и със златото, което покриваше китките му, Гарик представляваше истинско ходещо съкровище.
Ройс се вцепени от ужас. Откри, че се страхува не от богатството и силата, които се излъчваха от тялото на Гарик, а от мрачното му лице. Това беше бащата на Кристен. Само една негова думичка и Ройс можеше да я загуби.
Нищо, че сватбеното тържество бе започнало преди самата сватба и в отсъствието на щастливите младоженци. Всъщност то бе започнало още в дена на двубоя, защото чичо Хъг бе заявил, че трябва да отплават за дома преди зимата и че не могат да си позволят да чакат, докато Ройс се възстанови. Така че те запразнуваха предварително, тъй като викингските празненства бяха дълги и предразполагащи, инак Кристен нямаше да може да почувства, че е била оженена както трябва. Така заяви Хъг.
Това бе накарало Ройс да сметне, че въпросът е уреден. И все пак, сега, като гледаше бащата на Кристен, той разбра, че това съвсем не е така. Все още му трябваше благословията на този човек, а с вида си Гарик не вдъхваше големи надежди.
Фактът, че Кристен се усмихваше, посмекчи надигащата се у Ройс паника. Щом тя не виждаше нищо нередно в строгото изражение на баща си, то може би той се престараваше в притесненията си. В края на краищата не познаваше баща й. Възможно бе той винаги да изглежда така неумолим.
Брена влезе след Гарик и лекичко го побутна навътре в стаята. Тя заобиколи от другата страна на леглото и седна до Кристен. Сивите й очи огледаха Ройс, който лежеше вдървено в леглото. Брена също изглеждаше сурова.
— Разбирам, че сигурно ти харесва дъщеря ми да те глези, Ройс, но което е достатъчно, е достатъчно — с явно неодобрение каза Брена. — Щом мъжът ми може да се изправи на крака, значи можеш и ти. Днес ще видя Кристен омъжена.
Смарагдовите му очи се вдигнаха към викинга, за да види дали той няма да опровергае това твърдение. Това не стана. Ройс си отдъхна. Дори се върна предишният яд, който изпитваше към мъжа.
Ройс успя да седне без нито една болезнена гримаса.
— Просто проява на вежливост, мадам. Не исках съпругът ви насила да става от леглото, за да присъства на сватбата.
— Ройс! — стаи дъха си Кристен.
Брена се ухили и понечи остроумно да му го върне, но съпругът й осуети намерението й.
Гарик отметна глава назад и се разсмя.
— Сериозно ли говориш, саксонецо? Ако знаех, че това е единственото ти извинение, щях още дълго да оставя жена ми да ме глези.
Сега беше ред на Брена да затаи дъха си. Кристен се изкиска.
— Какви опашати лъжи! Какво да ги правим, а майко?
— Не знам какво ще направиш ти — отвърна Брена, — но ако баща ти не внимава за езика си, ще се озове обратно в леглото.
— Нали току-що станахме, ненаситнице — с вълча усмивка отвърна Гарик, — но ако искаш да се върнем…
Кристен забеляза, че майка й се изчерви и смъмри Гарик:
— Моля те, татко. Ройс не разбира закачките ти. Шокираш го.
— Ако наистина го шокирам, ще трябва да му се извиня, задето го напердаших. Но мога да се закълна, казаха ми, че през цялото лято си споделяла леглото му.