Това не би имало значение за повечето мъже, но Ройс искаше да получи удоволствие от това, което сам даваше. Всъщност той прекарваше много по-добре с някоя проста слугиня, отколкото с тази жена, колкото и красива да бе.
След като стегна колана над кожената си дреха. Ройс погледна към Корлис. Тя се бе покрила срамежливо още щом той стана от леглото. Лишаваше го дори от гледката на прелестното си голо тяло. За момент това засили гнева му, но той бързо се овладя. В края на краищата, тя бе благородна дама и с нея трябваше да се отнася внимателно, ако не искаше да предизвика сълзливи сцени.
— Милорд, как можете да ме изоставите сега? — попита равнодушно Корлис.
„Много лесно, малката“, помисли той, а на нея каза:
— Чу, че жената ме извика. Необходим съм долу.
— Но, Ройс, изглежда… като че ли не ви интересува… като че ли не ме искате.
От очите й обилно потекоха сълзи и Ройс въздъхна с отвращение. Защо всички трябваше да правят това? При най-дребния повод започваха да плачат и да искат уверения. Майка му беше същата, както и леля му и дори братовчедка му Даръл, която сега живееше при него — за нищо избухваха в сълзи и караха човек да иска да бъде другаде. Проклет да е, ако трябва да търпи това и от жена си. По-добре да изкорени този неприятен навик още сега.
— Престани, Корлис. Не мога да понасям сълзи.
— Ти… ти не искаш! — изхълца тя.
— Не съм казал такова нещо.
— Тогава остани. Моля те, Ройс!
В този момент той почти я мразеше:
— Искаш да пренебрегна задълженията си, за да ти доставя удоволствие? Това никога няма да стане. Нито пък ще те утешавам, така че не очаквай такова нещо.
Той излезе от стаята, преди тя да успее да го задържи, но силният й плач го последва надолу по стълбите към салона. Тази сцена развали настроението му и фактът, че долу го чакаше слугата Селдън, не помогна. Ако проблемът бе сериозен, нямаше да изпратят слуга.
— Какво има? — сопна се Ройс към дребния мъж.
— Викингите, Милорд. Дойдоха тази сутрин.
— Какво! — Ройс сграбчи Селдън за туниката и го разтърси. — Не ме лъжи, човече. Даните са на север, за да се разправят с въстанията срещу тяхното господство в Нортумбрия и се готвят да нападнат Мерсия.
— Не бяха даните! — успя да каже Селдън.
Ройс бавно пусна слугата и го изгледа студено. Той можеше да се справи с даните, които вече упражняваха контрол над две кралства на острова. Вече бяха опитали да завладеят и Уесекс, кралството на Алфред, крал на западните саксонци през 871, Годината на битките, както я нарекоха по-късно. Младият Алфред наследи трона след смъртта на брат си Етълред през пролетта на същата година, когато бе само на двайсет и две години. През есента, след девет битки с две велики викингски армии за контрол над Уесекс, той сключи мирен договор.
Всички знаеха, че мирът няма да продължи дълго, но по този начин Алфред осигури на хората си време да се прегрупират и да подготвят по-добре отбраната. Войниците му, заедно с лордовете и тановете от всички графства, обучаваха свободните поданици и усъвършенстваха собствените си бойни умения. Освен това през последните две години те усилваха укрепленията си. Ройс отиде още по-далече. Той обучи дори някои от по-силните си слуги на военно изкуство. Освен това се готвеше за поход срещу датските викинги, които се канеха да завладеят неговата земя. Не очакваха само викингите откъм морето, които можеха да превземат Уиндхърст с изненада и да го опустошат, както почти стана преди пет години.
Споменът за последния викингски поход бе истинско мъчение за Ройс. Това му напомни за омразата, натрупана през тези пет години — омраза която погуби толкова дани през 871, защото даните бяха тези, които нападнаха Уиндхърст през 868, преди да разграбят манастира Джуро. При това нападение Ройс загуби баща си, по-големия си брат и своята любима, Рона, която бе изнасилена многократно пред очите му, преди да прережат гърлото й. Той гледаше, прикован за стената с две копия, и трябваше да изтърпи болката, предизвикана от виковете и молбите й за помощ, докато кръвта му изтичаше. Трябваше да умре и това щеше да стане, ако викингите се бяха забавили още малко.
— Милорд, чухте ли ме? Тези викинги са норвежци.
Ройс се подразни. Какво значение имаше какви са? Ако не бяха част от двете големи викингски армии, тогава сигурно бяха пирати от морето, които избиваха наред.
— Остана ли нещо от Уиндхърст?