Той бе пораснал и вече не бе онова момче, с което тя израсна, с което яздеше, ловуваше и идваше да плува в същото това заливче. Сега Дирк бе по-хубав, откогато и да било, с тъмно-русата си коса и златистокафявите си очи. Но това не беше същият младеж, когото познаваше, и тя се страхуваше, че онова, което се случи онзи ден в конюшнята, ще се повтори.
— Не биваше да идваш тук, Кристен. — Гласът му бе нисък и дрезгав.
Очите му се спряха на водните капчици, които блещукаха като диаманти върху дългите й мигли. Други се стичаха по високите й скули и по малкия правилен нос. Тя облиза с език влагата от пълните си устни и той простена.
Кристен чу това и очите и се разшириха, но не от тревога, а от гняв. Тези очи, също като на баща й, изглеждаха като небето, морето и земята и имаха цвета на чиста вода, но сега бяха станали тюркоазени и развълнувани, също като разпенените вълни на бурно море.
— Пусни ме да мина, Дирк.
— Не!
— Помисли пак.
Тя не повиши глас — не бе необходимо. Яростта бе изписана на красивото й лице. Но чудовището на похотта бе обладало Дирк.
— Кристен! — Ръцете му се вдигнаха, за да хванат голите й рамене и да я задържат, докато тя се опитваше да се отскубне. — Знаеш ли какво ми причиняваш? Имаш ли представа как един мъж може да обезумее от желание по жена, красива като теб?
В очите й заблестяха опасни пламъци.
— Ти наистина си обезумял, ако мислиш да…
Устните му грубо я накара да замлъкне. Ръцете, които стискаха, раменете й, я привлякоха още по-плътно, притискайки налетите млади гърди.
Кристен почувства, че се задушава. Устните му болезнено се впиваха в нейните и това я отвращаваше, както и допирът на тялото му, толкова плътно до нейното. Фактът, че бяха почти еднакви на ръст, бе довел мъжествеността му право пред вратата, към която се стремеше, и за нея това бе най-отвратителното, защото тя знаеше какво правеха мъжът и жената, когато се любеха. Майка й, Брена, бе обяснявала надълго как се прави любов, но това не би могло да се нарече така, щом чувстваше само отвращение.
Кристен проклинаше силата му, докато се бореше да с него. Тя обикновено се възхищаваше на силата и смелостта на мъжете, но не и когато тези качества целяха да пречупят волята й. Не би било трудно за Дирк да намери входа и да открадне девствеността й. Тя би го убила, ако го направеше, защото това бе нещо, което той нямаше право да вземе. Нейно право бе да го даде и когато намереше мъжа, на когото би го дала, щеше да го направи с удоволствие. Но не по този начин, а и Дирк Герхардсен не бе този мъж.
Кристен захапа силно долната му устна, като в същото време заби нокти в гърдите му. Тя започна да стиска устната все по-силно, докато той свали ръцете си от нея. Тогава го заблъска, докато смениха местата си. Разбира се, Дирк можеше да я удари, но тогава тя би разкъсала устната му и той несъмнено разбра това. Въпреки това девойката не си позволи да рискува и не разтвори зъби, докато внезапно не стъпи с крака на корема му.
Кристен отпусна устната в момента, когато използва стомаха му за трамплин и се хвърли към брега, отблъсквайки в същото време Дирк навътре в дълбоката вода. Това й даде достатъчно време, за да излезе от водата и да стисне здраво камата, преди мъжът да я е достигнал. Но той дори не се опита. Един поглед към оръжието й го накара да спре.
— Ти си пълна с номера, като дъщеря на Локи! — процеди с болка Дирк, докато бършеше кръвта от устната си. Гневният му поглед я пронизваше.
— Не ме сравнявай със своите богове, Дирк. Майка ми ме възпита като християнка.
— Не ме интересува в какви богове вярваш — каза той. — Пусни ножа, Кристен.
Кристен поклати глава. Сега, когато имаше оръжие в ръката си, девойката се бе поуспокоила и той можеше да види това. И в името на Один, сега тя бе прекрасна — стоеше съвсем гола, водата се стичаше но тялото й, по налетите гърди, които го зовяха, по плоския корем към триъгълника от златна коса между краката й. И сега го предизвикваше, предизвикваше го, като стискаше ножа по начин, които показваше, че знае как да го използва.
— Струва ми се, че майка ти те е научила на доста повече неща от любовта към нейния бог. — Горчивина изпълни гласа му. — Баща ти и братята ти никога не биха те научили да боравиш с тази играчка, нито пък щяха да одобрят такова обучение, тъй като това щеше да постави под съмнение способността им да те защитят. Лейди Брена те е обучила на келтските си номера, нали? За всичките тези години би трябвало да разбере, че келтските умения не могат да се сравняват с викингските. На какво още те научи, Кристен?