— Махнете се от нея! — нареди той, отиде до Кристен и я вдигна на крака, щом жените я пуснаха. — Продължаваш да създаваш проблеми, но аз ще се справя с теб. Няма да ти хареса.
— Аз исках да се изкъпя, очаквах това с нетърпение.
Спокойният й отговор накара Ройс да се сепне.
— Тогава се изкъпи — каза той и се обърна към най-старата жена в банята. — Еда, доведи я в стаята ми, щом приключите.
— Ройс! — възрази Даръл.
— Какво? — озъби й се той.
— Нямаш предвид да… да…
— Това, което имам предвид, е да я разпитам, Даръл, нещо, което съвсем не те засяга. Сега, върши си твоята работа. Тук не се нуждаят от началник.
Даръл се изчерви и напусна стаята пред Ройс. Той обаче нямаше намерение да се извинява. Ама че работа! Дори едно обикновено къпане не могат да направят, без да вдигнат шум до небето.
Алдън все още чакаше Ройс до прозореца.
— Видя ли всичко? — попита лордът.
— Да, въпреки че не можах да чуя разговора — отвърна Алдън и любопитно добави: — Наистина ли видя онова, което мисля, че си видял, когато дръпна туниката му?
— Това момче имаше доста красиви гърди.
Алдън започна да се смее, но като се замисли, бързо спря.
— Достатъчно срамно бе, че едно голобрадо момче ме е надвило, но жена!
— Успокой се, Алдън. Тя току-що изхвърли двама слуги от банята. Не прилича на жените, които познаваме.
— Сигурно. Необичайно висока е за жена. Достатъчно висока, за да ни заблуждава толкова време.
— Но защо ще водят жена на поход? — зачуди се Ройс.
— Как защо? За да задоволява нуждите им на кораба. Тя влезе по-късно в битката. Видяла е нападението оттам и е решила да помогне. В края на краищата, ако всички викинги бяха избити, тя щеше да остане сама. Не е чудно, че се би толкова смело заедно с тях.
— Да. Тя щеше да понесе още доста камшици, вместо да признае, че е жена. Каза, че е направила това, за да не позволи на нашите хора да я изнасилят. — Той се засмя. — Мъжете са си мъже. Защо една кучка ще се страхува от друга раса?
— Може да е лоялна към своите и да не иска да ляга с враговете им.
— Сигурно е така. Сега разбирам защо отидоха толкова далече, само и само да скрият пола й. Съвсем скоро щяха да бъдат заключени сами с нея през нощта. Но, Бог ми е свидетел, не мога да разбера какво толкова намират в тази мъжкарана.
ГЛАВА 12
Отношението на Кристен към приключението рязко се промени, когато за пръв път влезе в къщата. Вече не се налагаше да държи устата си затворена и да крие косата си. Сега имаше нови проблеми — как саксонците щяха да гледат на нея като жена. Ще бъде ли отблъскваща за тях заради ръста си и факта, че е техен враг? Или ще я желаят, също като мъжете у дома?
Саксонският лорд каза, че не била изкушение за мъжете му. Ако това наистина бе неговото мнение, то тя можеше да заключи, че мъжете няма да искат да правят любов с жена, по-висока от тях, защото няма да се чувстват пълноценни и пълни господари на ситуацията. Много добре, това щеше да я предпази от всички мъже в това имение с изключение на двама. Единият тя се надяваше да е мъртъв. Другият бе самият лорд.
Кристен изпитваше смесени чувства към лорд Ройс. През изминалата седмица тя рядко го бе виждала, а и тогава гледаше да се скрие от погледа му. Но все още не можеше да забрави първото си впечатление от него. Когато влезе в двора на кон, мъжът приличаше на млад бог, самоуверен, силен и хладнокръвен. С голи ръце той влезе сред шестнайсет огромни мъже, които бяха негови врагове и се осмели да покаже омразата си към тях.
Този мъж не знаеше що е страх. Днес отново лорд Ройс си проправи път между викингите, за да изтръгне Кристен от сигурната им защита. Никой друг не посмя да се приближи без оръжие в ръка.
Отер смяташе, че мъжът е глупак, за да постъпи така. Торолф пък реши, че е направил това, за да ги предизвика и да създаде повод за избиването им. Кристен предпочиташе варианта на Торолф, защото си спомни погледа в тези очи през първия ден, както и безмилостната му заповед да ги убият.
Това бе причината тя да се страхува от лорда. Въпреки това Кристен не можеше да не му се възхищава. Тя винаги бе обичала да гледа силни, добре сложени мъжки тела. Също като последната вечер, на празника у дома, когато тя бе спряла погледа си върху Дан, по-младия син на Перин и Яни, докато той участваше в борбите с ръце и тогава Брена шеговито я попита дали бе сигурна, че не може да си намери съпруг там. Силното, красиво тяло е празник за очите и майка й бе казала, че не срамно да мисли така. А саксонският лорд имаше не само съвършено тяло, но и красиво лице.
Да, в интерес на истината тя обичаше да го гледа, но не искаше той да спира поглед върху нея със същото възхищение. При омразата, която изпитваше към нея и останалите, да прави любов с него не би било най-приятното преживяване. Докато той не я пожелаеше, тя щеше да е в безопасност, макар да бе отделена от другите. Целта й си оставаше същата. Щеше да работи и да се опитва да не прави впечатление, докато не се появи подходящ момент за бягство. Но оставаше въпросът как гледа той на нея като жена.