Днес можеше да бъде денят на бягството им. Само девет стражи пазеха шестнайсетте мъже. Нещо можеше да се случи и те да успеят да избягат. Тогава тя щеше да остане тук, за да понесе последствията.
Кристен им бе казала да не се тревожат за нея, защото саксонският лорд няма да я убие. Каза им, че той е разгневен, задето е накарал да бичуват жена. Но какво друго би могла да им каже, за да ги накара да помислят и за себе си? А ако им бе казала, че е също толкова вероятно Ройс да е ядосан, защото се е показал глупак, като е решил, че тя е водачът им. Това можеше да накара някои от тях да се противопоставят на отделянето й. А сега, когато бе останала тук, те щяха да изгубят шансовете си за бягство, ако се върнеха да я вземат. Щеше да се наложи да тръгнат без нея.
Кристен изпита самосъжаление, когато видя как вратите се затвориха след приятелите й. Тя бе прекарала тази нощ върху един твърд сламеник в малката си стая. Трябваше да се радва, защото в сравнение със студената земя това бе голямо удобство, но девойката се чувстваше нещастна и самотна. Несгодите се понасяха много по-лесно, когато бяха споделени с приятели.
Не че сега работата й бе толкова тежка. У дома тя никога не бе имала нещо против да помага в домакинството. Всъщност, когато през зимата дойдеха свирепите бури, никой не очакваше от слугите да напуснат топлите си помещения до конюшните. Кристен и майка й готвеха и чистеха за цялото семейство. Най-вече Кристен, защото Брена не обичаше онова, което наричаше „женска работа“. Девойката нямаше нищо против домакинстването. Това, което й тежеше в Уиндхърст, бяха резките, груби заповеди, които издаваха надменните слуги.
— Много ли боли?
Девойката погледна в посоката от която дойде гласът и видя едно малко момиченце, седнало в края на дългата маса, която току-що бяха наредили за закуска. Детето бе поне на два метра от другата маса, на която Кристен оформяше глазурата на ягодовия сладкиш, който щяха да поднесат по-късно. Малката имаше красиво малко личице, чисто и розово. Две спретнати тъмнокафяви плитки се спускаха над крехките й рамене. Големите зелени очи срещнаха погледа на Кристен и тя реши, че въпросът се отнася за нея.
— Какво да ме боли?
— Глезенът. Той кърви.
Кристен погледна към глезените си. Наистина, в обувката на левия й крак се процеждаше кръв. Тя се ядоса на себе си, задето тази сутрин от инат отказа да навие плат под железните окови. Детинщина, която направи с беглата надежда, че ще накара саксонския лорд да почувства малко вина, когато види как проклетите му окови смъкват кожата й. Кого освен себе си нараняваше? Със сигурност не и него, тъй като той бе сложил оковите.
Тя погледна отново към детето, чието внимание все още бе насочено към нея.
— Не, не боли — увери я Кристен с усмивка.
— Честно? Не чувстваш ли болка?
— Разбира се, че чувствам. Но, да си кажа честно, мисля за толкова много други неща, че не забелязах тази слаба болка там долу — отвърна девойката и посочи крака си.
Момиченцето се засмя на шегата.
— Странно ли се чувства човек, когато е толкова висок?
— Не.
— Но да си по-висока от мъж…
Кристен я прекъсна.
— В Норвегия това се случва много рядко.
— О, да, всички викинги са големи мъже.
Кристен се усмихна на удивения глас на детето.
— Как се казваш, малката?
— Меган.
— Днес е много хубав ден. Защо не си навън да ловиш пеперуди, да правиш венци от цветя или да търсиш птичи гнезда? Мислех, че това правят децата на твоята възраст. Сигурно е по-интересно, отколкото да стоиш в къщата.
— Никога не напускам Уиндхърст.
— Не е безопасно ли?
Детето погледна към дланите си, които лежаха на масата.
— Безопасно е, но не обичам да ходя сама.
— Но тук има и други деца.
— Те няма да си играят с мен.
Тъгата в гласа на детето разчувства Кристен. Еда, която току-що се приближи, каза:
— Другите деца се страхуват да играят със сестрата на господаря. Ти също не бива да говориш с нея — изсъска старицата в ухото й.
Кристен я погледна студено.
— Докато не ми забранят, ще говоря с когото си искам.
— Така ли, кучко? — отвърна Еда. — Тогава не се изненадвай, ако ти забранят веднага, защото той съвсем не изглежда доволен.
Кристен дори не успя да се учуди на думите на старицата, защото една ръка свирепо стисна рамото й и я завъртя. Девойката се оказа лице в лице с разярения саксонец.