Ройс не знаеше как да постъпи с Кристен. Той бе изправен пред дилема, каквато не бе срещал досега и нямаше с кого да се посъветва. Можеше да говори с Алдън за всичко, но не искаше братовчед му или който и да е друг да разбере до каква степен го вълнуваше това момиче.
Колкото и да се мъчеше да не мисли за това, тя постоянно бе в ума му. Не можеше да се отърве от нея дори когато спеше, защото девойката бе влязла и в сънищата му. Това момиче не приличаше на нито една от жените, които бе срещал до сега. Все още не я бе виждал да плаче или да се моли. Тя не бе замирала от страх пред него. Мразеше оковите си, но не го бе молила да ги свали, както би направила всяка друга жена. Не бе молила за милост и състрадание. Всъщност не бе искала нищо освен самия него. Тя каза, че го желае.
Боже, как го объркаха тези думи! Уличи я, че нарочно иска да го съблазни. Нарочно или не, той вече бе съблазнен още от деня, когато я измиха и тя блесна с истинската си красота, която бе скрита под мръсотията.
Никога не бе изпитвал желание, подобно на това, което тази жена събуди у него. Дори Рона, която той желаеше повече от всички жени, не бе предизвиквала такъв смут у него. Трябваше само да погледне тази мома и веднага губеше контрол над себе си. Кръвта му кипваше. Тялото му изпитваше болка от желанието.
Предната вечер тя го извади от равновесие. Той се бе прибрал в сградата за почивка и не биваше да спира, за да я гледа. Тогава мъжът остана запленен от бавните, чувствени движения на девойката. Той гледаше движението на ръката й, която отметна кичур гъста, светла коса, видя как гърбът й се изви и гърдите й изпънаха тясната туника, за да се очертаят още по-ясно. Някаква странна сила го поведе към момичето, сякаш против волята му, и когато най-сетне стигна до нея, нищо не можеше да му попречи да вкуси сочните й устни.
Искаше му се да мисли, че тя е магьосница или пък викингска жрица, която владее специалните магии на многото й богове. Това със сигурност би дало отговор на въпроса, който го измъчваше — как може едновременно да я ненавижда и да я желае. Тя събуждаше у него чувства, които той не бе в състояние да разбере. Не би трябвало да се тревожи, когато девойката страдаше, но Ройс се тревожеше. Не трябваше да го вълнува и фактът, че тя е уличница, но това също ангажираше мислите му. Когато се сещаше за многото мъже, с които бе лягала — сигурно с всички от онзи кораб, мъжът изпитваше безсилна ярост и се мъчеше да забрави това. Но сега, когато разбра, че тя е държала на един от тях повече, отколкото на всички останали, и то толкова много, че да иска да отмъсти за смъртта му, Ройс напълно изгуби контрол над чувствата си.
Той бе попитал Торолф какъв е бил този Селиг. Хитрият викинг му бе отговорил също с въпрос. Той бе попитал какво е казала Кристен за него. Стана ясно, че няма да получи честен отговор от другарите й и Ройс не настоя повече. Стана така, както бе казала девойката. Той щеше да научи само онова, което искаше тя, а Кристен нямаше да му каже нищо повече.
— Ако не искаш да завършим играта, Ройс, кажи.
— Какво?
— Аз направих своя ход преди часове.
Ройс вдигна глава и отвърна:
— Не преувеличавай, братовчеде. Освен това, мисля за нещо.
— Доста често те виждам умислен напоследък. Разбира се, в това няма нищо странно, като се има предвид всичко, което се случи през лятото. А сега получихме съобщение, че кралят ще ни посети, но в писмото не пише кога ще стане това.
— Когато дойде ще разберем — изръмжа Ройс. — Това изобщо не ме вълнува.
— Не те вълнува? Тогава сигурно все още се тревожиш за затворниците — усмихна се Алдън. — Или мислиш само за един от тях?
— Кой?
— Наистина, кой? — засмя се Алдън. — Хайде, Ройс. Защо не ми каза, че тя е толкова хубава?
— Кажи ми нещо, Алдън. Тя два пъти се опита да те убие. Как можеш да се смееш, когато става въпрос за нея?
— Тя, предполагам, има свои причини, но дори и така да е, можеш ли да мразиш толкова красива жена?
— Мога.
— Наистина ли? Защо? Сигурен съм, че не я обвиняваш за онова, което сториха даните. Тя дори не е от тях.
— Забравяш, че другарите й също дойдоха тук, за да грабят и убиват и сигурно щяха да сравнят Уиндхърст със земята, ако ти и войните ти не ги бяхте спрели в гората.
Един детски глас се намеси в разговора им.
— Те нямаше да минат оттук.
Двамата мъже едновременно се обърнаха към Меган, която незабелязано се бе приближила, за да наблюдава играта им. Ройс се намръщи, но изражението му се смекчи, когато видя, че момиченцето уплашено сведе очи.