Той я попита нежно:
— Защо казваш това, мъниче?
Тя вдигна поглед и като видя, че брат й не се сърди, задето се намеси в разговора им, се приближи.
— Кристен ми каза. Тя каза, че целта им е била манастирът Джуро и само са минавали оттук.
— Кога говори с нея?
— Един ден, след като я доведоха тук.
— Тя каза ли ти още нещо, Меган?
— Много работи. Разказа ми за семейството си. Каза, че баща й е по-висок дори и от теб и че също има страшен нрав. — Меган спря, когато усети какво бе казала. — Не исках да…
— Разбира се, че искаше — усмихна й се Алдън и я взе в скута си. — Всички знаем какъв ужасен нрав има брат ти.
Ройс се усмихна, за да й покаже, че не се сърди.
— Продължавай, мъниче. Какво още ти каза тази мома?
— Сигурна ли си, че не издаваш тайни, Меган? — продължи да се шегува Алдън.
— Алдън! — нетърпеливо го сряза Ройс.
— Охо, ти си бил много заинтересован!
Меган изненада двамата с въпроса си:
— Защо си наредил да я приковат за стената, Ройс?
Той вече бе доста ядосан на Алдън си и затова отвърна рязко:
— Защото иска да убие братовчед ти, а той не е в състояние да се защити от нея, така че аз трябва да се заема с това.
Меган се обърна и погледна Алдън с широко отворени от учудване очи.
— Защо иска да те убие?
— Защо, наистина? — усмихна се той весело. — Аз съм толкова приятен човек.
— Значи грешите — каза Меган.
— Не, малката, така е — призна Алдън. — Тя смята, че съм убил един мъж, когото нарича Селиг, и казва, че иска да отмъсти за смъртта му.
— Ти си убил Селиг? — извика Меган — О, Алдън, защо точно ти? Сигурно страшно те мрази.
Ройс се протегна през масата и завъртя главата на сестра си към себе си.
— Знаеш ли кой е бил Селиг, Меган? — тихо попита той.
— Да, тя ми каза, но след това страшно се разстрои. Това се случи, след като й казах, че Джуро е бил разрушен от даните. Кристен каза, че Селиг и половината от екипажа са загинали напразно. Тогава се уплаших, защото тя започна да блъска по масата. От този ден не съм говорила с нея, но мисля, че грубостта бе предизвикана от мъката й. Преди това бе толкова мила с мен.
— Да, може да бъде много мила, когато й е изгодно — промърмори на себе си Ройс, но не забрави какво го интересуваше. — Кой бил Селиг, Меган?
— Алдън не я ли е попитал?
— Меган!
Високият му тон я накара да пребледнее и тя бързо отвърна:
— Брат й, Ройс. Тя каза, че й е бил приятел и брат.
Въпреки че бе много объркан от разкритието, Ройс забеляза уплахата в изражението на момиченцето и мислено се прокле заради нетърпеливостта си.
— Меган, мила, не ти се сърдя.
— Дори задето съм разговаряла с нея?
— Не, дори за това не — увери я той. — Защо сега не отидеш да видиш какви съкровища е открила Даръл? Тя донесе тук част от товара, който бе свален от викингския кораб. Спомена нещо за кожена украса за нейните и твоите рокли.
Меган тръгна щастлива към другия край на залата, където се бяха събрали жените. Ройс се отпусна назад и като погледна към Алдън, видя че братовчед му бе също толкова изненадан.
— Брат! — каза Ройс с недоверие. — Как може да е имала брат сред тези мъже? Това значи, че е знаел какво прави тя там и е одобрявал това.
— Може би сме сгрешили, когато решихме, че е курва? — предположи Алдън.
— Не — бързо отвърна Ройс. — Тя сама призна каква е.
Алдън се замисли.
— Тогава сигурно те гледат по друг начин на тези неща. Какво всъщност знаем за тях? Може би според тях няма нищо нередно в това, една жена да се отдава на много мъже. Кой знае дали всичките им жени не са курви?
Ройс се намръщи, защото си спомни твърдението на Кристен, че не познава курви, но не каза това на братовчед си, понеже видя Даръл да се приближава към тях.
— Ройс, погледни това — извика тя и показа роклята, която бе намерила. — Виждал ли си някога толкова фино кадифе? Сигурно е от Далечния изток.
Той погледна небрежно тъмнозелената материя. Братовчедка му я вдигна и я наложи върху собствените си дрехи. Роклята бе без ръкави, но доста хубава. Скъпоценни бисери образуваха дебел наниз, който описваше деколтето. Друг наниз от бисери бе завързан около талията, очевидно за да се ползва като колан. Препаската се закопчаваше с тока от масивно злато.
— Има още една такава рокля — продължи Даръл. — Има и подходящи за нея обувки с катарами от чисто злато, както и огърлица от кехлибар. Всичко бе опаковано заедно. Ще ги дадеш ли на Корлис, Ройс? Тя сигурно ще хареса такива скъпи дарове. Ако не, аз също мога да ги използвам. Само че роклите трябва да се преправят. Трябва да се пришият ръкави, но може да се използва същият плат, тъй като отдолу ще трябва да се отреже доста. Както виждаш, роклите са твърде дълги. Тези жени в Норвегия сигурно са гиганти.