Ройс гледаше излишния плат. Поне петнадесетина сантиметра лежаха на пода в краката на Даръл.
— Не искаш ли аз да ги скъся? — попита разочарована тя.
— Не, все още не.
Щом Даръл се отдалечи, Ройс погледна към кухнята и спря очи върху Кристен. Тя стоеше с глава, наведена над работата, която й бяха възложили, и въпреки това бе доста по-висока от останалите жени. Дългото й грациозно тяло бе облечено в същите дрехи, които й бяха дали. Те бяха доста тесни и прекалено къси за нея.
— За какво мислиш, братовчеде? — запита подозрително Алдън, когато видя отсъствуващото му изражение.
— Мисля, че тези дрехи принадлежат на красивата ми нова робиня — отвърна Ройс, без да сваля очи от Кристен.
— Хайде, не може наистина да го мислиш! — каза Алдън. — Не може да е обикновена курва, ако притежава толкова скъпи дрехи. Дори кралица Илсуит няма нещо толкова фино, като онова зелено кадифе. Дори само бисерите струват цяло състояние.
Ройс погледна замислено Алдън.
— Знам, че изглежда доста необичайно, но аз ще разбера със сигурност още преди залез слънце.
— Как? Няма да е достатъчно да попиташ дали дрехите са нейни. Тя ще ти отговори положително, дори да не е така, защото има ли жена на света, която не би пожелала такива хубави дрехи, ако никой не може да я обори?
— Ще видим.
Ройс каза това с такъв заплашителен тон, че за момент Алдън изпита съжаление към момичето. Той се зачуди каква жестокост ще използва братовчед му, за да намери отговора.
ГЛАВА 17
Работата за деня бе завършена и Кристен вече мечтаеше за сламеника си. Горещото време и жегата на пещта, до която бе прикована, я бяха изтощили до краен предел.
Искаше й се да целуне Еда, когато старицата се наведе, за да свали новата верига, която трябваше да носи, но се въздържа. Еда все още се сърдеше на девойката за грубото й държание онзи ден. Кристен се бе извинила по-късно същата вечер, но това не умилостиви старицата. Еда бе единственият човек, с когото тя можеше да разговаря и студеното мълчание на старата жена направи деня на Кристен още по-труден.
Тази вечер Еда не поведе девойката към стаята й на горния етаж, а хладно я уведоми, че трябва да се изкъпе. Въпреки умората си Кристен не възрази. Това щеше да бъде втората й баня, откакто я доведоха в сградата. Девойката знаеше, че Даръл се къпе често през седмицата, както и Ройс, за разлика от слугите. Малкият съд с вода, който и даваха ежедневно, за да се измие с гъба, съвсем не бе достатъчен да поддържа хигиената, с която бе свикнала.
Мисълта, че отново цялата ще бъде чиста повдигна духа й. Разбира се, нямаше да може да се наслади на банята, защото другите слуги чакаха, за да използват същата вода. Хубавото бе, че щеше първа да влезе във ваната. Този път водата бе гореща и доста по-чиста. В малката стаичка остана само Еда.
Докато Кристен се къпеше, старицата изпра единствения й кат дрехи. Дадоха й за през нощта една роба от груба, тънка вълна, която приличаше на палатка. На сутринта дрехите й щяха да са сухи. Робата представляваше просто един дълъг правоъгълник от сив плат с дупка в средата, през която трябваше да вкара главата си. Като се стегнеше с колана отстрани, тя наподобяваше дреха, макар естествено да бе прекалено къса. Въпреки това отдолу девойката бе гола и се чувстваше гола. Единствената причина да не възрази срещу това, да носи дреха, която не е зашита отстрани, бе, че отиваше направо в стаята си.
Противно на очакванията си, Кристен не се прибра веднага. Когато се качиха на горния етаж, Еда я побутна покрай вратата на стаята й и не спря, докато не стигнаха края на коридора, където бе спалнята на господаря. Девойката разтревожено се отдръпна.
— Защо? — попита тя, когато Еда почука на вратата.
Старицата дори не я погледна, но Кристен я видя как сви рамене.
— Правя каквото ми е наредено. Никой не ми е обяснявал причините.
— Каза, че иска да ме види?
— Каза да те доведа тук. И аз те доведох.
Еда отвори вратата и изчака Кристен да влезе. Девойката се поколеба, но само за миг. Тя не изпитваше страх, но не можеше да разбере защо я водят тук посред нощ. Ако Ройс искаше отново да я разпитва, би трябвало да направи това през деня.
Девойката пристъпи в стаята, като правеше по навик малки крачки, макар че Еда не й бе сложила оковите след банята.
Ройс стоеше до един от отворените прозорци с лице към нея. Тя вече познаваше тази стая, така че този път не се огледа, а спря очите си направо върху мъжа в очакване да разбере защо са я довели тук. Сега се сети за робата си. Трябваше да възрази, когато я накараха да я облече. Ако коланът се разхлабеше, тя щеше да остане практически гола. Не това бе начинът да се яви пред този мъж. Няколко дена по-рано тя щеше да приеме подобна практика като начин да пречупи самоконтрола му, но сега вече не бе сигурна дали го желае. Не, всъщност това не бе вярно. Все още го желаеше. Само не бе сигурна дали идеята да вземе онова, което искаше, е толкова добра.