— Казаха ми, че дрехите, които са ти дали, не са съвсем подходящи по размер.
Това бе последното нещо, което Кристен очакваше да чуе от него. Това, че той мислеше за дрехите й я накара да се засмее.
— Чак сега ли забеляза?
Ройс се намръщи на сарказма й.
— На леглото ми има една рокля. Виж дали ти става.
— Искаш да я пробвам сега?
— Да.
— Ще излезеш ли, или ще останеш да гледаш?
Тази подигравка ядоса Ройс. Разбира се, за нея нямаше значение дали ще гледа или не. Без съмнение тя бе свикнала мъжете да я виждат гола. Той усети, че гневът му се надига и не можа да се сдържи.
— Нямам желание да те гледам съблечена, кучко. Ще се обърна с гръб към теб, докато облечеш роклята.
„Мерзавец“, каза си тя наум, а на него отвърна:
— Колко благородно от твоя страна.
Кристен се обърна към леглото, за да вземе роклята но направи само една стъпка и спря. Зеленото кадифе бе разстлано върху покривката и тя можеше да го види ясно, както и бисерните нанизи. Но дори да ги нямаше, девойката пак би познала плата на тази рокля. Това бе любимата й дреха, защото майка й я бе ушила специално за нея, въпреки че мразеше да шие. Брена бе прекарала много часове над роклята предишната година, за да я даде на дъщеря си за празника на зимното слънцестоене.
— Какво чакаш?
Кристен погледна през рамо и видя, че той не се бе обърнал, а стоеше с лице към нея и я гледаше. Тя усети клопката. Съществуваше само една причина той да иска да я види в тази рокля — мъжът смяташе, че тя бе нейна. А нито една проститутка не можеше да притежава такава дреха. Сигурно това бяха мислите му.
Тя имаше всички основания да се съмнява в благородството на мотивите му. Глупаво беше да крие, че е наясно с намеренията му. Те бяха очевидни.
Девойката реши да нападне.
— Какво означава това?
— Кое какво означава?
Тя го погледна с присвити очи.
— Защо трябва да искаш от мен да обличам такава хубава рокля, милорд?
— Казах ти защо.
— Да, за да видиш дали ми е по мярка. И ако ми стане, ще ми я дадеш ли? Мисля, че не. Така че, каква е целта?
— Не е твоя работа да обсъждаш мотивите ми, кучко.
Раздразнението й изби на повърхността.
— Кажи това на робите си, които са родени роби. Забравяш коя съм аз!
— Не! — изкрещя й той. — Точно това е въпросът!
— Пак ли? — тя направи гримаса на учудване, но вътрешно трепереше — Какво общо има роклята?
— Твоя е, нали?
Искаше й се да го прокълне, задето беше толкова съобразителен, но вместо това му се усмихна:
— Така ли мислиш? След малко ще кажеш, че съм и девица.
— А не си ли?
— Искате ли да разберете пръв, милорд? — запита тя дръзко и предизвикателно, но в същото време се молеше да не я усети, че играе. Както и преди, мъжът се ядоса на подигравката, а девойката се засмя и добави: — Хайде, милорд. Как можеш да допуснеш, че някоя като мен може да притежава такава красива дреха. Това е рокля за принцеса или за жена на търговец.
— Или за курва с богат любовник, който е и доста щедър! — не се предаде той.
Кристен му се усмихна тъжно:
— Надценяваш ме, саксонецо. Ако трябва да бъда честна, направо ме ласкаеш. Уверявам те, че ако имах толкова богат любовник, никога не бих му позволила да ме напусне.
— Добре, ти отрече, че роклята е твоя. Въпреки това ми направи удоволствието да я облечеш.
— Няма да го направя. Жестоко е да искаш това от мен.
— Защо?
— За мен ще бъде огромно удоволствие да усетя допира на кадифето до кожата си, след като досега носих дрипите, които даваш на своите роби. Но колко време ще мога да я нося? Само докато задоволиш смешните си желания. После отново ще трябва да облека дрипите. Това не е ли жестоко?
Ройс й се усмихна. За първи път тя го видя да се усмихва. Това смекчи гневното му изражение и накара сърцето й да затупти още по-силно.
— Ти умееш да боравиш с думите и имаш готов отговор за всичко. Но сега забравяш каква си. В твоето положение нямаш право на избор. Ще правиш каквото ти се нареди, без значение какво е то и дали ти се струва жестоко или не. Достатъчно ясно ли се изразих?
— Да.
— Тогава облечи роклята.
Досега Ройс говореше тихо, но в последните му думи можеше да се долови предишната твърдост. Той бе решил да я накара да облече тази рокля. А това, което щеше да види, бе, че дрехата й е съвсем по мярка. Щеше да разбере, че е нейна и че тя е излъгала. Щом тази вечер я попита дали е девствена, значи се съмнява в легендата й. Сега явно търсеше доказателство и твърдо бе решил да го получи.