— Не, но в интерес на истината трябва да ти кажа, че ако тази вечер се бе съпротивлявала, аз пак щях да те взема и ти би нарекла това изнасилване, докато за мен то е правото на господаря.
— Нямам предвид това, саксонецо — нетърпеливо отвърна тя. — Зная, че според теб можеш да правиш с мен каквото пожелаеш, но може би друг път ще обсъдим това. Това което аз…
— Друг път, а?
— Остави ме да довърша! Щеше ли да ме вземеш насила, за отмъщение?
— Не, Кристен, не бих направил това — меко каза той и погали напрегнатото й лице — От това ли се страхуваше?
— Да — промълви тя.
Той се усмихна на промяната в гласа й.
— Всеки от нас е разбрал погрешно другия. Желаех те, но не исках да те докосвам, защото мислех, че си курва.
— И то викингска — напомни му тя.
— Да, но колкото повече те гледах, този факт губеше значението си. Отблъскваше ме твоето свободно отношение към тялото ти.
Тя се засмя, хвана ръката му и я притисна към бузата си.
— Отблъсквам ли те сега, когато отношението към тялото ми е още по-свободно?
Ройс усети, че девойката се шегува с него. Не бе свикнал с такива шеги. Той се отдръпна от нея и легна по гръб в постелята.
— Коя си ти, Кристен?
— Този въпрос явно те тормози твърде много.
— Роклята твоя ли беше? За това бях прав, нали?
— Да, моя е — въздъхна тя.
— Тъй като явно нямаш съпруг, излиза че семейството ти е доста богато.
— Да, баща ми е богат. Ще ме освободиш ли срещу откуп?
— Не — рязко отвърна той и отново я погледна.
— Мъдро решение, милорд, защото тогава той може да те принуди да се ожениш за мен.
— Какво говориш! Да се оженя за викингска девойка?
— Няма нужда да го казваш така, сякаш е по-лошо от смъртта.
— За мен ще бъде!
Тя въздъхна.
— Само заради тези думи, саксонецо, аз ще те накарам да се ожениш за мен!
— Ти си луда!
— Така ли? Е, освен това съм дъщеря на човек, който ще те убие с голи ръце, когато дойде тук и ме намери!
Тя съжали, че каза това още щом изрече думите, защото Ройс мигом се надигна, сграбчи раменете й и я разтърси. Какво, по дяволите й ставаше, че говореше такива глупости.
— Искаш да кажеш, че тук ще дойдат и други викинги, така ли, Кристен?
Студеният му глас я накара вътрешно да изстене. Тя бе виновна за това. Само преди миг той бе в такова добро настроение.
Девойката реши да бъде откровена.
— Не, Ройс, не мисля. Баща ми нямаше да одобри идването на мъжете тук, затова те не му и казаха. Той е търговец. Мисли, че корабът му е отплавал към пазарните градове, защото това бе търговско плаване. Няма откъде да знае, че корабът му е спрял първо тук.
— Тогава защо каза, че ще дойдат?
Тя се усмихна.
— Възползвай се от собствения си съвет и не вземай на сериозно онова, което казвам в гнева си.
При този отговор той изръмжа, но продължи да я разпитва.
— Каза, че корабът е бил негов. Значи брат ти Селиг е бил водачът на мъжете?
— Не съм ти казвала, че ми е брат — каза тя с подозрение. — Откъде разбра това?
— Меган ми каза. Но защо не искаше да ми кажеш?
— Щеше да ти се стори необичайно, когато научиш, че брат ми също е бил на кораба. Ти ме мислеше за курва.
— Наистина ми се видя странно, но все пак не познавам морала на твоя народ.
Кристен сама не разбра защо трябва да се защитава, но го направи:
— Моралът ни не е по-различен от вашия, милорд.
Той не обърна внимание на това и продължи да я разпитва.
— Какво правеше на този кораб?
— Защо ми задаваш толкова много въпроси?
— Любопитството ми ти се струва неестествено? Или криеш още нещо?
Девойката трябваше да признае пред себе си, че той има основания да се интересува от нея, особено след това, което се случи между тях. Но защо трябваше да задоволява любопитството му? Не му бе необходимо да знае всичко за нея. Това щеше да му даде преимущество, което той не заслужаваше.
Все пак девойката не искаше да го остави с впечатлението, че крие нещо от него. Какво ли щеше да си помисли, ако разбереше, че една от причините да отплава с брат си е да търси съпруг? Вместо това тя бе намерила него, а той никога нямаше да се ожени за нея.
— Причините да се озова на този кораб са много, но те не са важни — тихо отвърна тя. — Истината е, че отплавах без позволение и се крих в товарното отделение, докато корабът се отдалечи достатъчно от дома.
— Искаше да пиратстваш?
— Не ставай глупав, милорд — отговори тя с отвращение. — Както вече ти казах, никой не знаеше, че корабът ще дойде тук, най-малко аз. Брат ми побесня, когато ме откри. Искаше да ме върне обратно, но се страхуваше, че ще кажа на баща ми какво възнамеряват да правят той и приятелите му.