Девойката със съжаление се върна към действителността. Ройс се бе отпуснал върху нея с цялата си тежест, но това не й правеше впечатление. Главата му бе обърната настрани и той все още дишаше тежко. Тя замечтано прокара пръсти през косата му и пожела да остане така вечно. Все пак не можеше да се надява на това.
Девойката не знаеше какво мисли той в момента. Може би просто отдаваше поражението й на своите умения на любовник. Всъщност каквото и да мислеше, за нея то нямаше значение, стига да не се досети, че тя го бе накарала да я люби. Сигурно щеше да побеснее, ако разбереше това.
Той се надигна и я погледна. Ръцете и се плъзнаха по гърдите му и Кристен усети как сърцето му бие вече по-бавно, но все още силно. Тя също го погледна и се опита да отгатне мислите му, но не успя. Ройс също я наблюдаваше. Само ако знаеше. Тази мисъл я накара да се усмихне.
— Значи вече не се сърдиш? — каза той.
— Разбира се, че се сърдя.
Ройс се ухили доволно.
— Винаги ли се усмихваш, когато си сърдита?
— Само понякога.
Думите й прозвучаха много сериозно. Ройс поклати глава. Да приема всичко за истина, означаваше постоянно да се удивява. Може би момичето се шегуваше.
— Може би трябва да се извиня — попита той.
— Да, трябва.
Ройс изсумтя. Нямаше какво повече да каже. Кристен го предизвика. Е, може би не заслужаваше такъв отговор, но все пак накрая тя го прие и получи своето удоволствие. Защо прояви такъв инат и не му позволи да започне с… Той знаеше защо, но нищо не можеше да направи.
Ройс се надигна още малко, за да се премести и в този момент ханшовете им се притиснаха още по-плътно. Той бе все още в нея и Кристен затвори очи, за да запази усещането. Мъжът видя това и дъхът му спря.
— Боже милостиви! Момиче, ти нарочно ли направи това?
Очите й се разшириха.
— Какво? — този път тя наистина не разбра какво бе направила.
— Когато изглеждаш така… така изглеждаш, когато ние…
— Откъде знаеш? Наблюдаваш ли ме?
— Да.
Тя остана учудена.
— Нямах представа. И аз ще опитам следващия път, когато се любим.
— Всеки мъж ще подивее, ако гледа очите ти в такъв момент — предрече той.
Кристен се усмихна.
— Не се тревожи, милорд. Не съм казала, че ще гледам теб.
— Надявам се, че се шегуваш, момиче — каза остро той и стана заедно с нея. — Няма да ти харесат последствията, ако това не е шега. Няма да позволя да имаш друг любовник. Докато те желая за себе си, ти ще си ми вярна.
Тя повдигна едната си вежда, доволна, че е успяла да го раздразни.
— Така ли?
Ройс не отговори. Без да я пуска, той взе своите и нейните дрехи и я поведе към вратата. Бузите на Кристен пламнаха, когато осъзна, че вратата е била отворена през цялото време и всеки е можел да я види с любимия й.
Нейният любим. Харесваше й как звучи. Сега нещата ще се променят. Трябваше да се променят, след всичко което се случи. И той нямаше да съжалява за това. Тя наистина щеше да му докаже, че са създадени един за друг.
Щом влязоха в стаята му, Ройс хвърли дрехите на пода и взе Кристен в обятията си.
— Сега ще платиш глоба за това, че ме отблъсква толкова време. Тази нощ няма да спиш.
— Това предизвикателство ли е, милорд? — усмихна се Кристен с надеждата, че това бе обещание.
ГЛАВА 21
Още преди зазоряване Ройс бе вдигнат по тревога. Имало проблеми със затворниците. Положението било овладяно, но Торолф пожелал да говори с господаря.
Ройс отпрати мъжа. Щом непосредствената опасност бе отминала, не се налагаше да слиза веднага на двора. Все пак не можеше да се бави много. Той въздъхна и погледна към жената в леглото до себе си.
Кристен продължаваше да спи. Глъчката не я бе разбудила. Ройс никак не бе изненадан, тъй като я държа будна през цялата нощ. Всъщност вината бе у нея, защото тя го разсъни с присъствието си и той не искаше да я остави на мира. Тази мисъл го накара да се усмихне.
Тя спеше свита на една страна, с ръце между бедрата, сякаш й бе студено. Този навик явно бе придобила вследствие на суровите северни зими. Косата й се бе разпиляла по възглавницата и ограждаше главата й с ореол от злато. Тънкият чаршаф, с който се завиха, когато най-сетне решиха да спят, бе паднал до ханша й и разкриваше пред погледа млечнобялата кожа.
Той почувства странна възбуда, съзерцавайки я, без тя да знае това. Кристен бе първата жена, която остана в леглото му цяла нощ. Той обладаваше слугините, които му харесваха, където завареше. Малкото, които бяха идвали в стаята му, си тръгваха веднага щом свършеше с тях. А от Корлис си тръгваше сам, защото нямаше желание да прекарва нощта в едно легло с нея. Същото бе и с други дами от двора, които познаваше отблизо.