— Тогава ти не докоснал още?
Този път Ройс не отговори. Торолф си направи изводи, които явно взривиха скандинавския му темперамент. Ройс не бе подготвен за нападението, защото не очакваше по-ниския и по-слаб мъж да се осмели. Затова той изведнъж се озова прикован към пода, а чифт здрави ръце стискаха гърлото му твърде сериозно. Ройс бе останал почти без дъх, когато успя да вкара около сантиметър от камата си в тялото на Торолф.
— Успокой се, по-леко — нареди лордът.
Младежът го послуша, стана и пристъпи назад, като притискаше кървящата рана с ръка. Той все още бе разгневен, най-вече защото се бе провалил. Сега и Ройс бе ядосан.
— Какво смяташе да постигнеш чрез тази глупост? — попита той.
— Така няма докосва Кристен отново.
— Като ме убиеш? Да, това щеше да свърши работа, но ти нямаше да си тук, за да се радваш на успеха си.
— Не убива — настоя Торолф. — Друг начин прави теб не докосва, никога.
Ройс замръзна, когато видя рязкото движение, което младежът направи. После изръмжа:
— Да, тук си прав. Ще запомня, че трябва да стоя на една ръка разстояние от теб за в бъдеще, тъй като харесвам тялото си с всичките му части, така както са си сега. — После поклати глава и се изправи. — Млад глупак. Не ми ли повярва, когато ти казах, че Кристен не е насилвана? Тя няма други възражения срещу престоя си в къщата, освен за веригите, които носи.
Торолф го погледна.
— Лъжеш! Много желали Кристен. Много. Тя отказва всички.
— Наистина ли? Тогава трябва да се смятам за щастливец — сухо отбеляза Ройс.
— Ако казваш истина, саксонецо, ти трябва се ожени.
Ройс въздъхна.
— Аз вече си имам годеница, Торолф, но дори да нямах, не бих се оженил за езичница, за викингска жена или за робиня. Кристен е и трите заедно. Тя вече ми принадлежи. Кажи ми само една причина, поради която да се оженя за това момиче, но нека да е смислена, а не просто да изразява твоите виждания.
— Бярни не се шегувал. Кристен харесва, което вижда в тебе. Така бъде. Но не се жени, не трае дълго. Тя избрала теб, саксонецо. Възползвай или загубиш.
— Не мога да загубя това, което ми принадлежи — каза самоуверено Ройс и излезе от колибата, преди да се е объркал съвсем от думите на викинга.
Торолф застана до вратата и се загледа след саксонеца, който прекоси двора и влезе в къщата. Уайът пристъпи към него, за да го отведе до стената, но младежът дори не го погледна. Значи Бярни все пак беше прав. Той бе казал, че е наблюдавал как Кристен гледа този лорд още докато тя бе сред тях и че никога не е виждал толкова запленена жена.
Ако Кристен наистина бе направила избора си, то той не бе правилен. И тъй като бе отделена от тях, тя нямаше до себе си приятел, който да й каже това. Саксонецът никога няма да я уважава. Той бе човек на властта, а тя бе пленена робиня. Като свободен мъж с много робини в имението си, Торолф можеше да разбере лорда. Но Кристен не бе родена робиня и щеше да потърси правата си с всички сили и средства.
Той се зачуди защо изобщо си направи труда да предупреждава саксонеца за това. Кристен бе християнка, но явно саксонците не знаеха това. Освен това тя бе скандинавка и притежаваше скандинавска гордост и решимост. Може би щеше да бъде по-добре, ако девойката бе по-отстъпчива, защото щеше да й е много трудно, когато се обърнеше срещу господаря си.
ГЛАВА 22
Кристен се събуди и лениво се протегна. Тя ведро се усмихна на малкото птиче, кацнало на прозореца, чиято песен я събуди. То отлетя щом девойката седна в леглото.
Тя бе сама. Зачуди се дали вратата е затворена и стана да провери. Не беше. Кристен се усмихна отново и я затвори. Да, имаше промени. Ройс щеше да се опита да й повярва. Трябваше да внимава, за да не го разочарова.
Дрехите й, както и неговите, лежаха на пода, където ги бяха захвърлили предната вечер. Девойката бързо се облече и започна да подрежда стаята. Пееше й се и тя запя една простичка келтска песен, която бе научила от майка си, когато бе малка.
— Значи говориш и други езици, освен своя?
Кристен вдигна поглед от завивките, които изпъваше, и видя Еда, застанала на вратата. Тя поздрави старицата с усмивка.
— Да, и то много.
— Добре, но не говори точно този пред лорд Ройс, защото повечето келти са наши врагове.
— Повечето?
— Някои от тях живеят в съседство със саксонците, в Девън, а други още по-близо, в Дорсет. Но онези на западния бряг винаги са били наши врагове. Те дори се присъединиха към даните в похода им срещу нас.
— А какво ще кажеш за уелските келти на северозапад? — запита Кристен, като мислеше за майка си.