Гняв помрачи чувствата на Кристен и ръцете й се разтрепериха. Господ да погуби зелените му очи и черното сърце! Това, че спеше в неговото легло, без да има доверието му, я караше да се чувства като уличница! Тя повече нямаше да позволи да бъде използвана.
— И преди ти казвах, момиче. Още е рано да ти се довери. Изчакай.
Еда бе застанала зад гърба й. Кристен не се обърна. Тя стисна ръце, за да успокои треперенето и се опита да си възвърне самообладанието.
— Ще ми останат белези, ако изчакам. Нека. Това заслужавам, задето се доверих на врага си. Ще нося тези белези като знак за покаяние.
— Покаяние! Боже, звучиш като християнка. Имате ли достатъчно жреци за всичките богове, пред които се покайвате?
Кристен не отговори, а попита хладно:
— Свършихме ли, Еда?
— Да.
Старицата се наведе, за да отключи веригата, която приковаваше момичето към стената. Тя свали оковите, за да позволи на Кристен по-лесно да изкачи стълбите. Еда усети нещастието на девойката. Не бе лесно да си любимка на господаря, но само донякъде.
— Ела тогава — тъжно каза старицата. Тя се довери на Кристен и тръгна напред.
Момичето тръгна след нея, но само защото знаеше, че бягството без план и оръжие е чиста лудост. И този път тя спря пред своята врата, въпреки че Еда продължи нататък. Щом отвори вратата, девойката замръзна. И преди стаята бе празна, но сега липсваше дори сламеникът й.
Тя отново усети Еда зад гърба си.
— Какво означава това? — остро попита Кристен.
— Милорд не нареди нищо за оковите, но ми каза, че повече няма да използваш тази стая. Отсега нататък единственото легло за теб ще бъде неговото.
Кристен грубо се изсмя.
— Така ли? Предпочитам твърдия под!
— Той ще се ядоса, момиче.
— Мислиш ли, че това ме интересува?
Еда тръгна да уведоми Ройс за решението на Кристен. Девойката не помръдна, докато не чу превъртането на ключа. Тя се надяваше, че старицата ще забрави да заключи. Искаше й се да вземе някое оръжие, докато Ройс бе долу, въпреки че не бе сигурна какво щеше да направи след това.
Кристен се довлече до отсрещната стена, седна и зачака.
ГЛАВА 23
Когато Ройс отключи вратата, Кристен седеше, облегнала гръб на стената. Краката й бяха здраво стъпили на земята — напрегнати. Бе готова да скочи, ако се наложи. Видя, че все още не бе ядосан, но определено не бе и доволен.
Той излизаше направо от банята и носеше само туника с дълги ръкави. Върху нея беше облякъл оня халат, дето го даваше на Кристен, когато тя се, къпеше, въпреки че беше много хубав — с едноинчови ръбове от зелена коприна, които обточваха всяко ръбче на белия лен, спускащ се до краката му. Бялото отиваше на черната му коса и загорялата му кожа.
Като ходеше, полите на халата леко се разтваряха. Знаеше, че ако не му беше ядосана, щеше да очаква със стаен дъх да зърне голия му крак. Но сега бе втренчила поглед само в лицето му, осветено от лоената свещ, която той държеше вдигната високо, за да стига светлината до нея.
— Еда сподели с мен защо не си там, където трябва. Искам да знам защо смяташ, че си извоювала свободата си, когато не съм ти казвал нищо такова.
Кристен се гордееше, че гласът й не трепери. Звучеше спокоен дори и в нейните уши.
— Това е просто, саксонецо. Знаеш защо отказах да споделям леглото ти през изминалата седмица. И все пак, вчера вечерта ме замъкна в него. Бях достатъчно глупава да приема, че след като си направил това, си се омилостивил и по отношение на моите ограничения.
— Права си — отсече той. — Това наистина е глупаво предположение. Казах ти защо трябва да бъдеш окована. Казах ти също така какви са и другите възможности.
Кристен вече не бе така спокойна. Тя слушаше потвърждението на собствените си безпокойства.
— Плюя на твоите възможности! Ще нося проклетите ти окови, но не искам нищо повече от теб. Не мога да понеса веригите и твоята нежност едновременно.
Той бавно се приближи до нея. Тя се изправи предпазливо, но той спря на две ръце разстояние от нея.
— Мислех те за по-силна, слугиньо!
Тя ахна от преднамерената обида.
— Не съм лишена от кураж, милорд. Баща ми беше заловен и вкаран в затвора на млади години. Майка ми също издържа известно време в робство. Аз съм такава, каквато са ме създали родителите ми и няма да ги посрамя, като се огъна пред робията. Това ми е наказанието, задето не се подчиних на родителите си и отплавах с брат си. Аз съм издръжлива, Ройс. Но това, което ще изтърпя без бой, си има граници. Остави ме на мира отсега нататък и няма да си имаш проблеми с мен.