Сега я държеше пред себе си и при всеки опит за неподчинение ръката й се качваше нагоре. Вкара я в стаята си и щом влязоха бутна Кристен встрани от себе си.
Кристен се препъна леко, но запази равновесие и се обърна с лице към него. Той спокойно заключи вратата. Също толкова спокойно прекоси стаята и хвърли ключа през отворения прозорец. Жестът му беше повече от заплашителен.
Кристен усети тръпки по гърба си. Той все още не я доближаваше. Стаята беше добре осветена и когато Ройс обърна поглед към нея, тя видя студената решителност в очите му. Но не я доближаваше. Вместо това отиде до леглото. Взе покривката в ръка и започна да я реже на тънки ленти с камата си.
Очите на Кристен се разшириха. Все още не й бе ясно какво смята да прави с тези тънки ленти плат. Реши, че е полудял, защото покривката беше красива, изработена от мека овча кожа, изкусно бродирана с половин дузина разноцветни конци.
Ройс отряза четири дълги ленти и спря. Върза едната лента за близкия крак на леглото и се прехвърли на следващия. Кристен остана като зашеметена, но само за миг. Можеше да измисли само едно обяснение за това. Сърцето й падна в петите.
Полувик, полустон раздра гърлото й и тя се спусна към стената, покрай която бяха на редени оръжията му и измъкна един тежък плосък меч. Той е луд!
— Остави го на мястото му, Кристен.
Гласът му звучеше толкова благо. Как беше възможно да звучи така, когато се канеше да я измъчва?
— Не! — Тя се обърна и го изгледа свирепо. — Ще трябва да ме убиеш, преди да ти позволя да изпробваш жестокостите си върху мен!
Той поклати глава и продължи да връзва плата за третия крак на леглото. После се прехвърли на четвъртия. Гледаше в ръцете си. Тя обаче не сваляше очи от него. Забеляза как устните му се извиват в лека усмивка. Гримасата му накара кръвта й да се смрази.
Мечът беше тежък — много по-тежък от всичко, с което се бе упражнявала. Но докато наблюдаваше Ройс, тя пропиля шанса си да вземе друг. Не можеше да разсъждава трезво. Едва сега разбра, че трябваше да го нападне, вместо да го чака да й обърне внимание. Но вече беше твърде късно.
Ройс прибра малката кама в канията на колана си. Той се приближи към Кристен с голи ръце. На стената имаше много оръжия, но първо трябваше да мине покрай нея. Нямаше да го пусне.
Изтика всичко, което чувстваше към него, в дъното на сърцето си. Изразът на лицето й отразяваше като в огледало смъртоносните му намерения. Държеше меча ниско, готова да го завърти рязко нагоре и напред в търсене на мишена. Но Ройс спря на такова разстояние, че трябваше да пристъпи към него, за да го достигне. Лицето му бе непроницаемо.
— Кажи ми нещо, Кристен. Всички норвежки ли са обучени да се защитават с такава вещина?
— Не — предпазливо отвърна тя.
— Но ти си. Вече демонстрира уменията си на бенефиса на братовчед ми. Сигурно те е обучавал баща ти? Или брат ти, Селиг. Разбира се, уменията ти не бяха толкова добри, колкото…
Тя изкрещя разярено и замахна с меча. Оръжието описа дъга, която щеше да разсече рамото му, ако той не се бе дръпнал. Но вместо да отстъпи, за да избегне следващото спускане на острието, Ройс се приближи. Юмрукът му удари китката на Кристен, преди тя да успее отново да завърти тежкия меч.
Мечът изтрополи шумно на пода. Ройс завъртя Кристен с гръб към себе си и ръцете му обхванаха кръста й. Ръцете й бяха уловени в хватката му. Опита се да ги освободи, но безуспешно.
— Глупачка. Никой ли не те е учил да не обръщаш внимание на забележките на противниците си?
В отговор тя изстреля петата си назад и се опита да го ритне в пищяла, но пораженията, които меката и обувка нанесе, не бяха големи и тя бе сигурна, че нарани повече собствения си крак. Единственият ефект от ритника й бе този, че Ройс побърза с нея към леглото. Той я пусна върху него и се стовари върху гърба й, преди тя да успее да из мъкне ръцете си изпод собственото си тяло. За секунда успя да освободи едната си ръка, но той бързо я сграбчи. Кристен простена, когато усети платнената ивица да се омотава бързо около китката й.
Беше завързал лявата й китка за десния крак на леглото и тя се подготви да го отблъсне, като смяташе, че ще се опита да я обърне. Юмрукът й разпори само празното пространство. Тя се претърколи. Той се бе изправил и връзваше крака й вместо свободната и ръка. Не му беше трудно да обездвижи единия й крак с тежестта си, докато връзваше другия за леглото. Ръката й обаче не го достигаше.
Кристен бе така разстроена, че й се доплака, но не го направи.