— По-добре ще е да ме убиеш, когато свършиш, саксонецо. Ще вриш в пъкала заради това! Там ще се видим!
Ройс не каза нищо. Краката й бяха широко разтворени в двата края на леглото, а ходилата й — здраво привързани. Той се изправи и се приближи до последния крак на леглото, който все още не бе използван.
Кристен го гледаше със свиреп поглед и държеше дясната си ръка по-далече от него. Когато той се наведе, за да я улови, юмрукът и се стрелна към лицето му и този път той не успя да се отдръпне навреме.
Усети прилив на задоволство, въпреки че кокалчетата на ръката й я боляха там, където се бяха срещнали със зъбите му. Устната му бе разкървавена и чертите на лицето му вече не бяха така неразгадаеми както преди. Вбесен, той улови ръката й и я завърза здраво. Изправи се. Очите, който беше смятала за така красиво зелени, сега изглеждаха пълни със злост. Той бавно избърса кръвта от устата с опакото на ръката си.
Тя затвори очи при тържествуващия му вид. За него беше прекалено лесно. Сега ще я нашиба с камшика или каквото там е решил, за да я накаже за това, че се противопостави на волята му. Той обаче раздра дрехите и с камата си.
Кристен изстена в себе си, но се постара лицето й да остане безизразно. Очите й бяха здраво стиснати. Няма да крещи, когато болките започнат, нито да плаче, нито да моли за милост, защото щом можа да й стори това, в него милост няма.
— Отвори си очите, Кристен.
Тя отказа. Усети леглото да хлътва и разбра, че е седнал до нея. Той остана безмълвен и изобщо не се помръдна. Най-накрая тя се почувства прекалено обезсилена, за да не погледне. Когато вдигна клепачите си, погледът й срещна неговия. Очите му бяха вперени в нейните, а след това бавно се спуснаха по тялото й. Тя проследи взора му и усети внезапен прилив на топлина.
В положението, в което се намираше, безпомощността й изпъкваше още по-ярко. Можеше да свие леко колене, но нищо повече. Ръцете й не бяха разтворени широко, но бяха сковани в лактите. Все пак тя не се чувстваше неудобно. Лентите от покривката не се впиваха в кожата й, освен ако не се дърпаше. Неспособността й да продължи да се защитава и неизвестността на наказанието й я караха да се чувства нещастна.
— Досега спази обещанието си.
Звукът на гласа му я накара отново да впие очи в неговите.
— Какво обещание? — попита тя.
— Че няма да ми е приятно, ако се защитаваш. Уверявам те, че е истинско удоволствие да те видя в това положение.
Господ да й е на помощ! Сега щеше да започне да злорадства.
— Извади камшика си и свършвай с това, саксонецо — изсъска тя.
Той се усмихна.
— О, ти наистина спомена нещо за жестокости. Добре е, че ми напомняш.
Като каза това, той измъкна дългата и плитка и й посвети цялото си внимание.
— Да не би да се каниш да ме бичуваш със собствената ми плитка? — изумено попита тя.
— Интересна идея! — Той се засмя и остави плитката да се плъзне в ръката му, докато пръстите му не уловиха края й. — Защо не. Нещо такова ли?
Краят на плитката й се разпери като ветрило между пръстите му и перна върха на едната й гърда. На удареното място нахлу кръв и гърдата й се втвърди, а зърното й се превърна в малка корава пъпка.
По цялото тяло на Кристен се разляха горещи тръпки. Ройс забеляза неволния отговор на тялото й и като продължи да се усмихва, прокара ветрилото надолу по вдлъбнатината между гърдите й и шибна меко, сякаш с перце, другия връх.
Тялото й му говореше на собствения си език, но той не можеше да знае какво става вътре в нея. Истинският, макар и неосъзнат страх, който се беше свил като топка в корема й, сега покълна и се превърна във възбуда. Напълно безпомощна в ръцете на мъж, който знаеше как да я задоволи… Не беше взела под внимание тази възможност.
— Ти… няма да ме биеш?
— Защо си толкова изненадана? — тихо попита той и плъзна свиленото ветрило по стомаха й. Мускулите й се свиха в сладостни трънки. — Харесвам кожата ти такава, каквато е. Наистина ли мислеше, че ще я съсипя?
— Беше достатъчно ядосан…
— И с право. Днес ме превърна в лъжец. Заклех се на твоя приятел Торолф, че няма да ми се налага да те вкарвам насила в леглото си, и все пак днес направих точно това.
— Казал си му… Аах!
Ройс небрежно сви рамене.
— Той беше загрижен и трябваше да го уверя, че няма да прекалявам, като се възползвам от властта си над теб.
— А не го ли правиш? — жегна го тя и погледна многозначително голото си тяло.
Той се засмя тихичко.
— Да, сега може би. Но трябва да се съгласиш, свадлива жено, че снощи не беше така.
— Трябваше ли да казваш това на Торолф?
— Би предпочела той да се тревожи за теб?