Той се приведе напред и във въображението й очите му се превърнаха в блеснали жарки смарагди.
— Искаш ме — прошепна той. Устните му почти докосваха нейните. — Кажи го.
— Няма!
Зъбите му захапаха лекичко устните й.
— Предпочиташ да те оставя сега?
Господ да й е на помощ! Почувства, че ще умре, ако той направи това. Но как би могъл? Възможно ли беше? Не, нямаше да я остави сега. Не можеше да го направи.
Тя остана безмълвна. Очите й преливаха от гордост, инат и желание. Той изпъшка, като видя поражението си. Но това не беше нищо в сравнение с онова, което почувства като потъна в нея, отвеждайки я заедно със себе си до още едно бурно кресчендо на блаженството.
Когато Кристен се върна към действителността, Ройс я освобождаваше от нейните окови. Когато свърши, той я прегърна и легна по гръб. Тя се сгуши на гърдите му. Засега беше приключила с борбата. Той също го знаеше и се възползваше от това.
— Знаеше, че няма да те оставя — в гласа му звучеше обвинителна нотка.
— Да, знаех.
Той изсумтя.
— Инат.
Кристен се ухили сънливо.
ГЛАВА 24
Кристен се събуди от най-сладката целувка на света. Тя въздъхна и се протегна, без да бърза да отваря очи. Сънят й за родния дом изглеждаше толкова истински. Мразеше да се предава, но натискът върху устните й действаше стимулиращо.
— Напусна ли те желанието ти за съпротива, свадливке?
Кристен се усмихна. Знаеше, че Ройс е седнал на леглото до нея.
— Не, милорд.
— В такъв случай очаквам ново предизвикателство.
— О!
Тя леко отвори очи и грабна възглавницата, за да я запрати по него. Той вече отстъпваше към вратата.
— Недей, Кристен. Мир! Имаме толкова работа тази сутрин, а време — никакво. Вече изпратих Еда да ти донесе дрехи и… — Еда се появи на вратата и той замълча. — А, добре. Можеш да й обясниш, Еда. — Ройс излезе от стаята.
Кристен седна в леглото и зяпна старата жена с негодувание.
— Какво става? Той каза, че тази сутрин имаме много работа.
— Да, днес пристига Алфред.
— Пристига вашият крал? — ахна Кристен.
Еда кимна и се приближи.
— Вестоносците съобщиха. Имаме само няколко часа да се подготвим.
— Но защо идва той?
— Това е чест.
— Ако не знаеш, просто ми кажи.
Еда се подсмихна.
— Хвана ме. Откъде да зная за какво идва? Но след подписването на договора има навика често да посещава лордовете си. Проверява укрепленията, отличава тяхната готовност и напомня, че мирът няма да продължава вечно. Също така насърчава хората, за да се обучават по-сериозно. Идва в Уиндхърст за трети път от Годината на сраженията.
— Виждаш ли. Знаеш повече, отколкото си мислеше отначало — ухили се Кристен.
— Не. Може да има и други причини за посещението му. Известен е и с това, че посещава лордовете, които покровителства. Искал просто за няколко часа или дни да забрави за заплахата на даните. А лорд Ройс винаги е бил негов фаворит.
— Колко мило — иронично отвърна Кристен. — Е, какво имаш за мен? Още дрехи, които не ми стават?
— Не, тези са шити по поръчка, специално за теб, така че би трябвало дължината им да пасва.
Кристен въпросително повдигна едната си вежда, а после, когато Еда вдигна роклята и веригите, за да ги огледа, се смръщи. Бяха направени от същата груба материя, като онези, които вчера Ройс бе свалил от нея с помощта на камата си.
— Ройс ли ги поръча?
— Не, лейди Даръл — отвърна Еда. — Реши, че количеството гола плът, която се показва под оковите ти, е неприлично голямо. Чуха я да споменава, че такова разголване може да се окаже изкушение за по-малко праведните ни мъже.
Еда присви устни при тези думи. Кристен се ухили и двете избухнаха в смях. Еда й подаде дрехите. Веселото настроение на Кристен се изгуби така внезапно, както се бе появило. От рамото на Еда висяха нейните окови. Кристен обаче не каза нищо. Сама щракна железните пръстени около глезените си. Не беше постигнала нищо със съпротивата си срещу Ройс. Нямаше да постигне нищо, като демонстрира отвращението си към последния атрибут на тоалета си. Ако й е писано никога повече да не се освободи от букаите, така да бъде. В края на краищата, заедно с тях щеше да дойде и омразата, от която се нуждаеше, за да се противопостави наистина на властта, която саксонецът имаше над нея.
Когато Еда и Кристен слязоха долу, трапезарията беше почти празна. Повечето от жените приготвяха стаите за краля и свитата му. Ройс и мъжете бяха излезли на лов, за да попълнят запасите от месо. Мъжете от прислугата работеха навън: местеха повечето коне от конюшнята на пасището, за да има място за конете на гостите; внасяха в оборите допълнително сено и зоб и търкаляха нови бъчви пиво.