— Кажи ни истината, моме — продължи да упорства Елдред.
— Норвежка съм — задавено отвърна тя. — Трябва ли и друго обяснение?
— Господ да ме порази! Викинг! — възкликна третият. — Добре разбирам нуждата от окови.
— Жалко, че не е от даните — оплака се Рандолф. — Тогава щях да зная как да се отнасям с нея.
Елдред се ухили.
— Глупак си ти, Рандолф. Какво значение има каква е била? Сега е робиня?
Той вдигна ръка да докосне бузата й. Кристен извърна лице. Беше нервна. Тримата се бяха скупчили около нея. Бяха прекалено близо. Масата зад гърба й пречеше да отстъпи назад. А пък и докъде ли можеше да отстъпва с дългата верига, прикована за стената?
— Стига, милорд! — отсече тя. — Имам работа.
Обърна им гръб с надеждата, че ще я оставят на мира. Беше смел ход, но погрешен. Едно кораво тяло се опря в гърба й и две ръце я обгърнаха и стиснаха гърдите й.
Реакцията на Кристен бе мигновена. Трябваше само да се обърне леко, за да се освободи от мъжа. Беше Рандолф. Той се препъна назад. Удивлението, изписано на лицето му, бе почти комично.
— Как смееш, слугиньо — изрева той, като възстанови равновесието си. — Как смееш!
Кристен ги изгледа подред. Елдред беше развеселен, другите двама — не. Бог да й е на помощ! Само ако имаше оръжие да ги отблъсне. Но никога не й позволяваха да използва дори и малък нож в работата си. Другите жени режеха, каквото имаше за рязане.
— Не съм тук за ваше удоволствие, милорди. Положението ми тук е на заложница, която трябва да гарантира доброто поведение на мъжете, с които пристигнах. На Ройс няма да му хареса, ако ми бъде напакостено.
Блъфираше. Не знаеше какво ще направи Ройс, ако тези мъже я изнасилеха. Можеше да не обърне внимание, но можеше също така да използва това като оправдание да предизвика Елдред. В такъв случай щеше да остане доволен от изнасилването.
Елдред се заинтригува от думите й.
— Ройс? Нарече господаря си по име? Чудя се защо.
— Без съмнение, защото споделя кревата му — презрително се намеси Рандолф. — А щом той може да я има, значи и ние можем.
— Не! — извика Кристен, но свирепият й поглед бе вперен само в Елдред. — Ще поемеш ли риска? Той ще те убие.
— Така ли мислиш, слугинче? — засмя се Елдред. — Тогава нека те поправя. Твоят Ройс няма да направи нищо, защото Алфред не обича благородниците му да се бият помежду си, а Ройс никога не прави нещо, което може да разочарова Алфред.
Докато говореше, той се приближи. Същото сториха и останалите. Тя трябваше да наблюдава и тримата и Елдред я свари неподготвена. Ръцете му стиснаха китките и като в клещи и той ги изви двете назад, така че гърдите й се притиснаха плътно към него. Опита се да я целуне, но ръцете му бяха заети и нямаше как да я накара да държи лицето си неподвижно. Реши да хване и двете й ръце с една ръка. Това беше грешката му. Подцени силата й.
Тя освободи едната си ръка и ударът, който му нанесе, не приличаше на безполезните женски плесници. Беше си солиден удар с юмрук, които го накара да залитне и го замая. Но другите двама незабавно я хванаха и я усмириха. Елдред побесня. Мрачната ярост изкривяваше красивите черти на лицето му и то изглеждаше грозно.
— Ще си платиш за това, слугиньо — закани се той. — Ще искам живота ти… като свърша с теб.
— Достатъчно!
Всички се обърнаха. Алдън се приближаваше към тях. Еда го следваше по петите му. Кристен искаше да разцелува старицата, задето бе довела някого, та дори и Алдън.
— Стой настрана, Алдън — предупреди го Елдред. — Тя ме удари.
— Нима? Е, това не е изненада. Тя не е обикновена слугиня. — Алдън мина зад тях и отиде до стената, към която бе закрепена веригата на Кристен. — Защо мислите е окована? — Той посочи веригата с върха на меча си.
Елдред се направи, че не чува въпроса.
— Предупреждавам те, Алдън. Наистина съм решил да я имам.
— Да — подкрепи го Рандолф. — И аз.
— Ще се биеш ли с трима ни? — ухили се Елдред.
— Аз? — престори се на изненадан Алдън. — Няма да ми се наложи. Тя сама води битките си и го прави много добре. А справедливостта изисква това да й бъде позволено.
Преди тримата да разберат какво е намислил, Алдън откачи веригата с меча си. Действието му не предизвика интереса на Елдред и другарите му. Те все още наблюдаваха Алдън, който стоеше с изваден меч само на няколко фута от тях, и Рандолф отново бе изненадан. Кристен дръпна ръката си и я освободи, след това се наведе и вдигна дългата верига.
Третият мъж не успя да пусне другата й ръка достатъчно бързо. Тя завъртя свободния край на веригата над главата си и накара наобиколилите я мъже да отстъпят. Не можеха да се приближат достатъчно близо до нея, без да си изпросят някакво нараняване.