Дори и да не беше дразнещата горещина, Кристен бе чула прекалено много забележки, унизяващи приятелите й — достатъчно, за да я докарат до ръба на експлозията, когато и най-малкият погрешен поглед или дума можеха да запалят фитила. Този поглед дойде от самия Ройс.
При едно затишие между песните тя бавно се промъкна към прозореца. Седна на перваза и започна да си вее с ръце. Пазачите й не можеха да я видят, тъй като жените около масата я скриваха от погледите им. Ройс обаче я виждаше ясно. Тя улови строгия му поглед и го изтълкува правилно: предупреждение да стои далече от прозореца. Смяташе, че ще избяга през него ли? Разбира се, че това си мислеше. Не й се разрешаваше дори и една мъничка глътка въздух.
Това беше прекалено. Тя се изправи. Яростно, бавно, с очи, които нито за миг не изпускаха неговите, тя отпра ръкавите си и ги захвърли през прозореца. Веднага усети прохлада. Изведнъж чу искрения, висок смях на Ройс.
Смехът му я спаси от извършването на нещо крайно, защото й помогна да погледне на притесненията си отстрани и да види смешното в своя жест на засегнато честолюбие. Раздразнението, което беше изпитвала през целия ден, изчезна. Тя дори се засмя, когато Еда загълча и я издърпа обратно до масата.
Това се бе случило преди по-малко от час. Сега залата постепенно притихваше. Храната се отсервираше от масите. Приготовленията за закуската вече бяха започнали.
Кристен предполагаше, че ще мине още много време преди да успее да полегне някъде. Грешеше. Ройс се изправи и се приближи до нея. Твърдо, без нито една дума, той я хвана за ръка и я поведе към стълбището.
Ако не беше толкова изтощена, сигурно щеше да протестира срещу грубостта му, защото отлично знаеше какво прави той. Беше й казал, че ще даде на благородниците на Алфред да разберат, че е под негова закрила с действията си. Какъв по-добър начин да го стори от това да провъзгласи пред всички, че тя споделя постелята му? Никой не можеше да сгреши относно намеренията му, ако ги видеше. Пред стълбището той дори се поколеба и лекичко я целуна. Странно, но Кристен ни най-малко не бе огорчена от постъпката му. Ако беше негова жена, точно така щяха да се оттеглят вечер. Но това, което я накара да прояви мълчаливо покорство, бе фактът, че Ройс оставя своя крал и всичките си гости на грижите на братовчед и Алдън, за да остане с нея.
— Добре направи, че не се сби с мен, Кристен.
Той каза това веднага щом затвори вратата на стаята си и пусна ръката й. От тона му тя разбра, че й благодари, задето му бе позволила да изиграе своята малка шарада1. Тя пристъпи към леглото. Не каза нищо. Седна, за да облекчи изтощените си крака.
— Не бих го направила пред други хора, милорд.
Той се приближи и застана пред нея. Челото му бе леко смръщено.
— Може би не си даваш сметка какво…
Тихият й смях прекъсна думите му.
— Вашият метод беше доста грубоват, но разбрах жеста, както, струва ми се, го разбраха и вашите гости. Залепихте ми етикет, както смятахте да направите.
— И ти нямаш нищо против?
— Явно, иначе щях да се ядосам. Или може би просто съм прекалено уморена, за да се ядосам. Не зная. Но защо се безпокоите? По-добре ли щеше да бъде, ако ме бяхте изнесли по стълбите пищяща и ритаща с крака?
— Това се очакваше — измърмори той.
Тя му се усмихна и поклати глава.
— Както ви казах, не бих посегнала да ви ударя или да се боря пред други хора.
— И защо? — поиска да знае той. — Инак не се чудиш много.
— Цял живот съм била заобиколена от мъже и познавам гордостта им. Никога нямаше да ми простите, ако ви бях повалила пред някого. Но тук, сами, това не би имало значение.
Той се засмя.
— Мисля, че това важи и за теб, свадливке.
Тя сви рамене, след това се отпусна по гръб и го загледа през полупритворените си клепачи. Ройс преглътна задавено. Тя лежеше морна, очакваща — поканата й бе явна. В него избухна огън, но той не се поместваше. Страхуваше се, че ако мръдне, тя ще скочи. Не можеше да повярва на такъв обрат след бурния сблъсък от снощи.
Колебанието му я накара да се разсмее — дълбок, гърлен звук.
— Разбирам, милорд.
В него се надигна раздразнение, което се смесваше с желанието. Да си имаш работа с Кристен означаваше постоянно умствено изтощение. Никога не правеше това, което е нормално или можеше да се очаква.