— Какво разбираш? — Гласът му прозвуча грубо дори в неговите уши.
Тя се повдигна и се облегна на лактите си. Друга жена би се свила от тона на гласа му. Кристен му се усмихна.
— Просмукана съм от собствената си пот. Не е чудно, че не ме намирате привлекателна.
Ройс отново едва преглътна.
— Не те намирам привлекателна? — почти извика той.
Тя все така не обръщаше внимание на възбудата му.
— Да. Бих помолила за баня, ако не трябваше да минавам през залата, за да се изкъпя. Би било прекалено явно за гостите ви. Ще помислят, че това е ваша заповед, че не ме желаете такава, каквато съм. Аз също имам гордост.
Той я зяпна с изумление и след миг коленичи с единия крак на леглото и се наведе над нея.
— Жено… — подхвана той.
Тя постави ръцете си на средата на гърдите му и го спря.
— Недей, сигурно воня. Как можеш?
Той се изсмя.
— Мога, и то с удоволствие. Но ако наистина искаш баня, наблизо има малко езерце.
Очите й светнаха.
— Ще ме заведеш ли?
— Да.
Той се пребори и си открадна една целувка. Чувстваше странна наслада от доволния израз на лицето й. Тя още веднъж го завари неподготвен като изохка:
— Ох, не е честно! Да ме изкушаваш с плуване в студената вода, когато съм толкова уморена, че едва мога да вдигна ръката си от това легло!
— Имай милост, Господи! — изръмжа той и се отдръпна от нея. — Ще ме побъркаш, моме!
— Защо?
Той я погледна с присвити очи. След това му мина през ума, че може и да не го дразни. Беше сериозна.
— Наистина ли си толкова уморена? — Разочарованието го накара да извика.
Тя се усмихна леко.
— Боя се, че жегата във вашата зала изсмука силите ми. Работата не може да ме уплаши, но беше толкова претъпкано… — Тя отново се отпусна на леглото и въздъхна. — Хубаво е, че сега не ме желаеш. Не мисля, че упражненията ще ни харесат.
Той понечи да каже: „Говори от свое име“, но се спря. Преди седмици толкова безсрамно изявление би го шокирало. Може би свикваше с начина, по който тя се изразяваше, макар и да не можеше да свикне с нейната противоречивост.
— Още ли искаш тази баня?
Тя затвори очи, въпреки че усмивката й не слизаше от устните й.
— Би било прекрасно, но все пак няма да сляза в залата. Надявам се, няма да ме накараш да се раздвижвам, за да ти го докажа.
От гърлото му излезе звук на раздразнение. Щеше да се раздвижи, за да се инати, но не и за да се любят. А той все още я искаше, независимо от нейното състояние. Но трябваше да отстъпи. Без съмнение тя беше права. Щеше да се чувства излъган, ако тя отговореше на страстта му с мудност, при условие, че се наслаждаваше най-много на огнения й темперамент.
При звука, който Ройс бе издал, Кристен бе отворила очи само колкото да го погледне изпод миглите си. Умът й сигурно е не по-малко уморен от тялото й. Бе направила предположение на базата на собственото си състояние. А това не беше състоянието, в което се намираше той, както можеше да се досети от начина, по който я гледаше. Всъщност той я желаеше. Бе сигурна, но това не сгорещи кръвта й. Съмняваше се, че нещо би могло да се получи сега. Но все пак почувства едно голямо, необяснимо задоволство.
— Ако това ще ви достави удоволствие, милорд…
Видя как той се напрегна, но после се отпусна и чертите на лицето му също се смекчиха.
— Да, ще ми достави, момиче, но вместо това ще направя нещо, което ще достави удоволствие на теб. Ела, ще получиш своята баня.
Тя простена, когато Ройс улови ръката й и я притегли.
— Ройс, недей. По-голямо удоволствие ще ми достави да спя.
Наистина бе уморена, щом допусна името му да й се изплъзне — досега от устата й не бяха излизали други обръщения освен саксонецо и подигравателното милорд. Стори му се забавно. Умората я бе накарала съвсем да свали гарда си.
— Ще трябва само да постоиш няколко минути — ухили й се той. — Аз ще свърша останалото.
— Да стоя?
— Да, тук.
Той я заведе до съда вода, оставен на масата. До него имаше сгъната кърпа и калъп сапун.
— Това не е нормално — намръщи се Кристен. — Ти винаги се къпеш долу.
— Банята ще я използват гостите ми. Когато имаме гости, ми донасят вода тук. Не си единствената, пострадала от горещината в претъпканата зала, макар че, мога да си представя, за теб е било по-зле.
— Можеш да си представиш — каза тя. — Но действителността е дори по-лоша.
— Наистина ли нашият климат чак толкова не ти понася, свадливке? — попита я той и започна да я съблича. — Досега не се бе отразявал на духа ти.
Той съжали, че я подразни. Гордостта й можеше да бъде наранена, можеше да се засегне от това, че той се присмива на страданието й. Каква беше изненадата му, когато тя изведнъж се развесели.