— Ройс те окова — презрително продума Елдред, — също както е оковал онези диваци в двора, дето му строят стената. Кажи ми, слугинче, и към леглото си ли те приковава с вериги?
Жените до нея ахнаха от грубостта му, но онази за която, тя бе предназначена, изобщо не беше засегната от думите му. Седеше си там, ведра и спокойна, и си хапваше. Идваше му да я удуши за това. Как беше успяла да го изкара извън нерви?! Искаше само да я осмее с подигравките си, да я накара да си плати за онова, което бе извършила вчера сутринта.
Ако не си тръгнеше и не я оставеше на мира, щяха да тръгнат клюки — като тези, които чу сутринта: че Ройс дори не е дочакал да останат насаме, за да я вкара в леглото си. Излезли от залата заедно! Бе обявил предпочитанията си към една робиня по просташки шумно — робиня! — и то пред краля!
Елдред съжаляваше, че не е присъствал, за да види с очите си това безразсъдство. Но не му се искаше да се изправя очи в очи с Ройс в присъствието на Алфред, след като Алдън му бе дал ясно да разбере, че тази робиня е нещо особено за домакина им. Със сигурност щеше да стане въпрос за онова, което Елдред се е опитал да направи, а Елдред никога не печелеше когато споровете засягаха Ройс. Беше се трудил твърде упорито да спечели уважението на Алфред, за да го загуби в препирни, заради някаква си робиня.
Но още не можеше да си тръгне. Беше прекалено ядосан. Единствено нейното унижение можеше да уталожи яда му.
— Донеси ми бира, слугиньо — грубо нареди той и се озъби, когато една от другите жени понечи да изпълни заповедта му: — Не, робинята ще свърши това.
Сега го гледаше. За Бога! Но Елдред изпита само моментно задоволство от това, че най-после беше успял да привлече цялото й внимание, защото в очите й блещукаше смях!
— Ако наистина искате бира, милорд, най-добре ще е да оставите Едреа да я донесе. Ако не го стори тя, ще трябва да си я вземете сам.
— Отказваш да ме обслужиш?
Кристен едва се удържаше да не се разсмее.
— Не, милорд — спокойно каза тя. — Изпълнявам заповедите на лорд Ройс — когато ми харесват. А ми харесва, че ми е забранил да сервирам на гостите му.
Бе отишла твърде далече. Трябваше му само секунда, за да я стигне. С едната си ръка я вдигна на крака, а с другата замахна, за да я удари. Тя го бутна и не му даде тази възможност.
Елдред отново налетя, но този път бе спрян от остър глас, който се разнесе откъм гърба му:
— Не я докосвайте, милорд!
Той се извъртя и свирепо се втренчи в Селдън — васал на Ройс. Току зад гърба му стоеше още един от неговите приближени. И двамата държаха ръцете си на дръжките на мечовете си.
— Не, този път няма да ме спрете! — изръмжа Елдред. — Слугинята ще бъде наказана.
— Не и от вас. Заповедите на лорд Ройс са категорични — никой да не докосва тази жена.
Неочаквано Кристен се разгневи от тези думи.
— Не ми е нужна помощ, за да се справя с този простак. Щях да го накълцам със собственото му оръжие.
Преди някой да разбере какво е намислила, тя измъкна камата на Елдред от канията на кръста му и я заби презрително в масата. Унижението го накара да забрави предупреждението, което току-що му бе отправено и той я зашлеви с опакото на ръката си. Кристен стисна двете си ръце в юмрук и му отвърна с удар в челюстта. Ударът запокити Елдред към масата и той едва не се просна отгоре й. Хората на Ройс му помогнаха да се изправи, но не го пуснаха, въпреки че той се бореше и сипеше заплахи.
Сред шума, който Елдред вдигаше, Кристен чу, че Даръл пищи и като вдигна очи, я видя да се втурва към входа на залата. Тя погледна натам и безмълвно простена. На входа стоеше Ройс, и не бе сам. До него стоеше Алфред. Ройс изглеждаше готов на убийство. Той отпрати Даръл с една единствена рязка дума.
Елдред чу Ройс и престана да се бори. Двамата мъже също го видяха и пуснаха Елдред. Нито един от тримата не помръдна, когато Ройс и кралят прекосиха залата и се приближиха.
В изражението на Кристен не можеше да се долови нищо. Външно бе спокойна, но в себе си трепереше. Тя беше виновна за всичко. Нарочно беше предизвикала лорда. Беше се надявала да го вбеси и бе успяла. И сега щеше да си плати обидата. Ройс изглеждаше достатъчно разярен, за да се ограничи само с повторно оковаване.
Елдред видя възможност да си отмъсти и се възползва от нея, като отправи молба към Алфред, преди Ройс да успее да отвори уста.
— Милорд, искам възмездие за тази робиня. На два пъти тя вдигна ръка срещу ваши благородници. Лорд Рандолф е на легло със счупено ребро от веригата, с която тя го удари. Сега си позволи да ме удари и…