Селдън прекъсна декламацията му, за да обясни на Ройс:
— Той беше предупреден, милорд, че вашата воля е никой да не я докосва.
— Вярно ли е това, Елдред? — спокойно запита Алфред.
— Тя ме предизвика! — настоя Елдред.
— Това няма значение — отвърна Алфред. — Тя не е твоя, за да я биеш, а си бил предупреден за това. Внасянето на такъв смут в дома на домакина ти е достатъчно прегрешение. Ще ни оставиш и няма да се връщаш в двореца, докато не бъдеш повикан.
При това съобщение Елдред пребледня. Понечи да протестира, но изглежда размисли, защото само кимна отсечено и се оттегли.
Ройс не откъсваше очи от Елдред, докато той вървеше към изхода на залата. Ръцете му висяха покрай тялото му, свити в юмруци.
— Бих предпочел да не бяхте правили това, милорд.
Алфред прояви достатъчно благоразумие и се усмихна.
— Зная. Ти би предпочел да извадиш меч срещу него. Но имай търпение, приятелю. В тези времена Уесекс има нужда от всеки мъж, дори и от такива като Елдред. Когато постигнем истински мир, можеш да уредиш спора си с него. — Ройс изгледа остро своя крал и част от напрежението му го напусна. Той кимна.
След това погледна Кристен. Пристъпи към нея и положи голямата си ръка на червеното петно на бузата й.
— Добре ли си?
За малко Кристен да се разпадне на части в краката му, толкова голямо беше облекчението й. Онзи поглед, изпълнен с черна ярост, не е бил предназначен за нея. За нещастие, веднъж почувствала облекчение, Кристен остави гневът й да вземе връх. Вече не се боеше от наказание и си спомни какво я бе накарало да изгуби самообладание преди малко.
— Нямам нужда от дворните ви кучета, милорд. — Тя посочи хората на Ройс с пръст.
Ръката му се спусна от бузата й.
— Видяхме!
Видели? Гневът й се смекчи от притеснението, което изпита. Много добре, видели са, но не са чули какво се случи. Тя погледна двамата васали, за да види дали ще кажат още нещо. Те също я гледаха. Селдън й се беше ухилил. Сега не продумваха, но можеше да кажат нещо по-късно. А това, което можеха да кажат на Ройс, бе, че е подтикнала Елдред с приказките си, че с обидите си е изпросила шамара му.
Гневът й утихна още повече. Остана само негодуванието и тя тихо го изрази на глас:
— Зная защо сте им наредили така, милорд. Не е за да ме защитават, защото знаете, ме мога да се защитавам сама. Те заместват букаите ми. Имат грижата да не избягам. Такова ли е Вашето доверие?
Ройс се намръщи. Нямаше да се опитва да я усмири в присъствието на Алфред, който слушаше разговора им. Не би могъл. Все пак, познаваше Кристен достатъчно добре, за да е наясно, че да излезе наглава с нея, когато е ядосана, е много трудно, а от това страдаше единствено той.
— Няма да обсъждаш действията ми, докато не сключим сделката си, свадливке.
Тонът му бе остър, а тъмният цвят на смарагдовите му очи — красноречив. Кристен си спомни за присъствието на Алфред твърде късно. Тя го погледна крадешком и видя, че спорът между робинята и лорда го забавлява. Господи! Как може да е такава глупачка да предизвиква Ройс в присъствието на неговия крал? А и наистина беше забравила за сделката, която Ройс беше споменал.
Не беше толкова горда да не признае грешките си. Тя отправи на Ройс колеблива усмивка и се опита да компенсира държанието си:
— Простете ми, милорд. Езикът ми често ме изпреварва. Съжалявам за инцидента. Лорд Елдред искаше да ме ядоса, а аз исках да ядосам него. И двамата успяхме, но аз се разкайвам за това, че трябваше да ставате свидетел на такава глупост.
Извинението й зашемети Ройс повече, отколкото признанието й. Но именно признанието й накара кралят на Уесекс да отметне назад лъвската си глава и да се разсмее.
— Милостиви Боже! Ройс, такава честност плаши. А аз бях на път да ти завидя. Не, сър, тя е прекалено откровена за двора, гъмжащ от изтънченост и фалшиви ласкателства.
— Тя не ви е била предлагана, милорд — изсумтя Ройс.
Дръзкото му изявление накара Кристен да ахне, но Алфред не се обиди. Той отново се разсмя.
— Както виждам, откровеността е заразителна. Добре ще е да държа другите си благородници далече от нея, инак никога вече няма да чуя какъв отличен ловец съм.
Беше ред на Ройс да се подсмихне.
— Тази вечер няма да страдате от липса на похвали и комплименти, милорд, не и когато лично вие сте се погрижили за вечерята ни.
Двамата продължиха пътя си, но преди това Ройс любопитно изгледа Кристен и се поусмихна леко. Бе успяла да успокои страстите му, както и възнамеряваше. По-късно щеше да успокои своите.