— Разказах на брат ми какво ми беше казала преди, но Алдън каза, че съм издала тайна. — Меган надзърна към нея изпод вежди. — Не знаех. Честно!
— И помисли, че ще ти се разсърдя?
— Беше ми сърдита — рече Меган. — Видях те на другия ден и ти беше много ядосана.
Кристен си припомни случая и се засмя.
— Но не бях ядосана на теб, миличко. Това, което си казала на брат ти, за мен няма значение. — Това беше лъжа. Именно нейните думи го бяха накарали за пръв път да се люби с нея, но Кристен не можеше истински да съжалява за случилото се.
— Значи съм се крила от теб за нищо? — възмути се Меган.
Кристен се закиска и привлече вниманието на Еда.
— Какво правиш тук, малката? — сгълча старата жена.
— Говорим си — оперено отвърна Меган.
Еда строго изгледа Кристен.
— Имаш да вършиш работа, момиче.
— И си я върша.
— Може ли да ти помогна? — попита Меган.
Като чу това, Еда поклати глава и се върна към собствените си задължения. Кристен не знаеше какво да каже на Меган, която очакваше отговора й и я гледаше с надежда. Тя погледна към групичката жени в далечния край на залата, а след това очите й се върнаха на Меган. Въздъхна.
— Тук ли ти е мястото, Меган?
Меган също погледна към дамите и упорито каза:
— По-добре да съм тук, отколкото там, при тях.
Кристен потисна още една усмивка.
— Защо не харесваш лейди Корлис?
Меган изненадано я погледна.
— Откъде знаеш?
— Видях какво направи.
— О! — Малкото момиченце се изчерви и наведе глава, а след това се заоправдава: — Тя всъщност не иска да ходя при нея. Говори и върши разни неща, които не мисли. Сега е пълна със сладки приказки, ама преди годежа не беше такава.
— Разбирам.
— Наистина ли? — обнадежди се Меган.
— Значи не смяташ, че не съм права, като не я харесвам?
— Твоите чувства са си лично твои и никой не може да се разпорежда с тях. Но след като брат ти я харесва, може би и ти трябва да опиташ.
— Опитах — малко злобно призна Меган, — докато Ройс не ме заведе в Ридууд. Тя ме ощипа, за да се махна и да ги оставя сами.
— Той какво направи?
— Той не видя.
Кристен се намръщи.
— Трябвало е да му кажеш.
— Не, щеше да се ядоса.
А Меган никога нямаше да направи нещо, което ще го ядоса. Кристен въздъхна. Горкото дете! Наистина трябваше да я накарат да разбере, че гневът на брат й не е толкова ужасно нещо… поне за нея. Кристен беше виждала с какво внимание и нежност се отнася той към Меган. Една вечер, когато детето беше заспало в залата, той пренесе Меган по стълбите. Спомни си как това й беше напомнило за собствения й баща. Гарик правеше същото с нея. Ройс нежно обичаше това мъничко момиченце и въпреки това Меган все още се боеше от него.
Собствените й мисли накараха Кристен да поклати глава. Меган, която я наблюдаваше, се отчая.
— Искаш да си отида?
— Какво? О, не, миличко, остани, ако искаш. — Кристен разбра, че вероятно в момента тя представляваше по-малката от двете злини в представата на момичето. — Но сигурна ли си, че няма да ти се карат, ако останеш тук?
Меган бързо поклати глава.
— Има толкова много гости. Никой няма да разбере къде съм.
— Тогава седни на този стол, а аз ще ти покажа как да приготвиш орехови пити. Те са любимите на баща ми.
— Той обича хляба с орехи?
— Разбира се. — Кристен й намигна и бръкна в импровизирания джоб на роклята си, който беше направила с помощта на въжето около кръста си. Извади шепа орехи. — Отмъкнах ги от Еда, преди да успее да натъпче кокошките си с тях. Ще си направим две специални пити, само за нас. Искаш ли?
— О, да, Кристен! — Лицето на Меган светна от детска възхита. — Ще бъде нашата тайна.
Меган не позна, че никой няма да забележи къде е. Ройс я видя веднага щом влезе в залата. Очите му винаги търсеха първо Кристен. Нямаше как да не забележи Меган, която седеше до нея. Главите им бяха събрани една до друга и те се смееха на нещо, може би на всичко около тях.
За момент той спря. Удоволствието го заля като топла вълна, докато ги наблюдаваше — неговата сестра и неговата жена. В началото, когато всички се отнасяха предпазливо към Кристен, той мислеше, че Меган, която по начало се боеше от непознати, ще е най-уплашена от нея. Явно не беше така. Двете очевидно се харесваха и това го радваше.
Ако Даръл не го беше извикала, щеше да отиде при тях. След това видя Корлис и се вцепени. Как можа да забрави, че ще дойде? Лорд Авърил беше дошъл на тренировъчния плац, където Алфред беше предизвикал благородниците си да покажат своите умения. А когато Авърил идваше в Уиндхърс, и дъщерите му идваха с него. Би било прекалено много да се надява, че този път няма да е така.