— Кога ще се жените, милорд?
Знаеше, че въпросът й го изненада. Усети го как се напряга. Нямаше начин да проумее какво общо може да има въпросът й с това, което бяха обсъждали досега.
— Какви мисли ти се въртят из главата, моме?
— Защо, не ме ли засяга?
— Не!
— Но съм любопитна, милорд.
— Струва ми се, че лукавството ти е по-голямо от любопитството. Опитваш се да ме ядосаш, нали?
Беше ред на Кристен да се изненада.
— Защо смятате така? Зададох ви един прост въпрос, милорд, за нещо, което наистина ме засяга. Когато вашата лейди заживее тук, ще настъпят промени. Тя ще споделя постелята ви, не аз.
Беше сгрешила, като смяташе, че това ще го успокои.
— А ти го очакваш с нетърпение — прогърмя той. — Е, ще трябва да те разочаровам. Няма да е скоро. Времето на сватбата тепърва ще се обсъжда.
Кристен му отвърна със сърцето си, без да помисли:
— Това не ме разочарова. Честно!
Простичките й думи напълно успокоиха Ройс. Кристен съжали за тях, като го чу да се подсмихва. Искаше й се да си ги вземе обратно. Не трябваше да му показва, че все още копнее за него. Непредпазливите й приказки и очевидно доброто му настроение я подразниха.
— Доброто ви настроение е неуместно — озъби му се тя. — Годеницата ви може да има…
— Шшшт. Повече нито дума за нея — предупреди я той. След това продължи по-меко: — Все пак не ми се иска да се връщам в стаята си. Хъркането на Авърил прилича на лъвски рев. Ще дойдеш ли с мен на езерото?
О, не беше справедливо да използва това срещу нея. Но тя не се обиди. Не беше чак толкова ядосана.
Опита се гласът й да прозвучи примирително:
— Да. Ще ми бъде приятно да дойда с теб.
— А ще ми позволиш ли да те любя? — Гласът му бе дрезгав.
Кристен рязко си пое дъх.
— Не спомена нищо за предварителни условия.
— В такъв случай ще рискувам — подсмихна се Ройс.
ГЛАВА 31
Тази вечер Ройс и Кристен се любиха. Спаха на тревистия бряг на езерото. Поне Кристен спа.
Насладата от хладната вода й донесе толкова голяма отмора и душевно спокойствие, че за известно време тя дори забрави, че Ройс я наблюдава от брега. Той самият не пожела да плува. Призна си, че не умее. Но Кристен се налудува на воля. Сякаш отново беше свободна, сякаш отново си бе у дома, само дето водата не беше толкова студена. Пък и у дома, на брега, нямаше да я чака любимият.
Когато най-накрая излезе от водата, Ройс дори не й остави време да поизсъхне. Без да се бави, той я взе в прегръдките си. Изпиваше капките вода с целувки — от устните й, от бузите, гърдите… Там, под светлината на луната, не й стигна воля да му откаже. Нямаше желание дори и за символична съпротива. Тя го желаеше, желаеше също така да му върне част от удоволствието, с което я бе дарил, като я заведе на езерото.
Той не можеше да разбере какво означава за нея това. Но сега може би знаеше: любовта й бе съвършена, страстта й лудешка, като изпуснат от бутилка дух. Скоро нямаше да забрави нощта на брега на езерото.
Но когато свършиха, той, за разлика от нея, не потъна в блажен сън. Кристен се събуди с първите бодри трели на птиците, които приветстваха зората.
Ройс все още я притискаше към себе си. В съня си тя го бе обгърнала плътно в търсене на топлинка. И двамата бяха голи, а през нощта откъм езерото лъхаше хлад. Бяха се завили само с нейната рокля.
Кристен седна и се протегна. След това се обърна към Ройс, който я наблюдаваше, и поклати глава.
— Трябваше да поспите, милорд.
— И да оставя коня си на твое разположение.
— Не е честно. Няма защо да ме обвинявате за вашата безсънна нощ. Можехте да ме заведете обратно в сградата и да поставите мъжете си на пост около мен.
— О, но доколкото си спомням, ти най-енергично протестираше срещу мъжете, които те охраняваха.
— А вие какво правихте цяла нощ? — негодуваше Кристен.
Той седна и се засмя.
— Да, но аз трябваше да те притискам към себе си, моме. Нямам нищо против такава задача.
— Невъзможен си. — Тя се усмихна и лекичко го целуна по устните. — Но съм ти признателна. Тук на меката трева е много по-удобно, отколкото на коравия под в твоята зала.
— А и мен си ме бива за възглавница, а?
— Благодарна съм и за това.
Пръстът му проследи изпъкналостта на ключицата й, а след това игриво я заобиколи и се спусна надолу в долчинката между гърдите й.
— Тази вечер отново ще бъдем в леглото ми.
— А какво ви кара да мислите, че аз искам да съм там.
— Ти ме караш да мисля така.
Тя поклати глава.
— Тук бяхме в състояние на временно примирие, но когато се върнем…
— Шшшт! — Той се приведе напред и устните му нежно докоснаха врата й. А след това Кристен изписка от изненада, оказа се просната под него. — Хайде, признай си. Леглото ми ти харесва.