Кристен предположи, че Ройс не иска да показва гнева си пред краля. Но почти не се съмняваше, че по-късно самата тя ще го изпита на гърба си. За разлика от опита й за бягство Ройс нямаше да остави този инцидент ненаказан.
Тя погледна към нея, но не успя да го зърне, тъй като Алдън седеше пред него и й пречеше. Алфред седеше от другата страна на Ройс и от мястото си тя не можеше да види и него.
Едреа седна до Кристен. Остави на масата дървен поднос, на който бяха останали само трохите от питите.
— Да знаеш, твоят хляб им хареса — каза й Едреа. — Милорд дори попита кой го е приготвил.
— Каза ли му?
— Не, уплаших се, че половината от лордовете ще почнат да плюят от страх да не ги отровиш.
Тъмните очи на Едреа блеснаха. Беше се пошегувала. Кристен не можеше да повярва, че момичето я бе заговорило доброволно и по собствено желание.
— Трябваше да им кажеш след като го изядоха — на свой ред се пошегува Кристен.
Сега Едреа направо се разсмя.
— Юланд беше прав. Не си толкова странна. Еда разправяше същото, но тя те харесва. Виж това е странно.
Независимо от лошото си настроение Кристен се ухили.
— Не е толкова приятно. Старата е такава вещица. — Тя нарочно произнесе последните думи по-високо, та Еда да може да я чуе.
В отговор Еда изсумтя, а Едреа се ухили широко.
— Да, настроенията на Еда са измамни. Сигурно и викингите не са толкова страшни.
— Той се казва Бярни — опита Кристен.
— Кой?
— Оня, дето те харесва.
Горкото момиче не знаеше как да прикрие удоволствието от думите на Кристен. Хубавичкото й лице светна.
— Той ли ти каза?
Кристен не беше в подходящо настроение да работи за каузата на Бярни и останалите, но разговорът с момичето поне я разсейваше.
— Умира от яд, че не може сам да ти го каже. Накарал е Торолф да го научи на някои думи, но не се учудвай, ако не ги разбереш. Торолф също не знае езика ви много добре.
През следващия час Едреа не преставаше да я разпитва за младия викинг. Кристен го обрисува в толкова бляскави краски, че на Едреа разочарованието й беше вързано в кърпа. Бярни съвсем не бе съвършената добродетел. Беше мъж, на когото да се наслаждаваш, без да го вземаш на сериозно. Но ако Едреа беше толкова глупава, че да повярва на всичко, което той щеше да й надрънка, за да я завербува за тяхното бягство, то Кристен не можеше да я съжалява.
Приятелите й и тяхната свобода стояха по-високо от някакво си саксонско момиче. Ако Кристен успееше да се добере до Лаймън и ключа, щеше да свърши работата сама. Но вече беше дошъл моментът, в който отново щеше да бъде настанена в стаята на лорда.
Някои от гостите бяха изпразнили роговете бира и извикаха Едреа да ги напълни. Еда се приближи към Кристен и замърмори:
— Като седиш тук, поне свърши някаква работа. Или пък си легни, та утре да започнеш отрано. Лейди Даръл си поръча още от ореховите ти пити. Тя смята, че през всичките тези години съм пазила рецептата за себе си.
— И ти, разбира се, я остави да си мисли така.
— Разбира се — подсмихна се Еда. — А вие с Едреа какво толкова заговорничехте?
— Тя харесва един от затворниците.
Отговорът на Кристен предизвика остро повдигане на вежди.
— Надявам се, че си й казала, че нищо не може да излезе от това.
— А защо не? Те са мъже, също като Ройс. Сигурно не е толкова жесток, та да не им осигури най-после жени. И те трябва да задоволяват естествените си нужди. В противен случай страстите ще кипнат и ще се стигне до неприятности. Това е единственото разум…
— Пощади ни Господи! — прекъсна я смаяната Еда. — Първо им носиш храна. Сега искаш да им заведеш и блудници. Върви да спиш, момиче, преди да ти е хрумнало, че трябва да им се разреши да се женят и да се заселват тук.
— Сега, като го спомена…
Кристен се втурна да избяга, преди Еда да успее да отвори уста. На устните й играеше усмивка чак докато не изкачи стълбището. Видът на вратата в дъното на коридора я накара да забрави заяждането си с Еда. Тя въздъхна и бавно тръгна. Чудеше се с колко време ще разполага преди и Ройс да се качи.
Нямаше и половин минута. Сигурно беше напуснал залата непосредствено след нея. Кристен стоеше до масата с гръб към вратата. Смяташе да се съблече и да се възползва от оставената на масата вода. Дори не беше развързала въжето, което й служеше за колан, когато вратата се отвори.
— Какво стана със затворниците, Кристен?
Тя се завъртя. Сините й очи се разшириха, когато срещнаха Алдън, а не Ройс. Трябваше й секунда, за да се съвземе от изненадата: след това хвърли един поглед към оръжията на стената.