Една великодушна постъпка
Гароне разкри себе си тая заран. Когато влязох в училището (малко късно, тъй като учителката на първи клас ме бе спряла да ме попита в колко часа може да дойде у нас), учителя още го нямаше и три или четири момчета измъчваха клетия Кроси, тоя с червените коси, едната ръка на когото е схваната и чиято майка продава зеленчук. Дразнеха го с линии, хвърляха му в лицето черупки от кестени, наричаха го сакат и чудовище, като му подражаваха как носи на врата схванатата си ръка. И той, съвсем сам в дъното на чина, пребледнял, слушаше, като поглеждаше ту единия, ту другия с умолителни очи, да го оставят на мира. Но те все повече го подиграваха и Кроси започна да трепери и да почервенява от гняв. По едно време Франти, момчето с грозното лице, скочи на един чин и си даде вид, че уж носи две кошници в ръце, като имитираше майката на Кроси, когато идваше да чака сина си на вратата на училището (сега тя е болна). Мнозина започнаха да се смеят силно. Тогава Кроси загуби самообладание, сграбчи една мастилница и я запрати с всичка сила върху главата му; но Франти се сниши и мастилницата удари в гърдите учителя, който влизаше в клас.
Всички избягаха по местата си и се притаиха изплашени.
Учителят, побледнял, се качи на катедрата и с променен глас запита:
— Кой беше?
Никой не отговори.
Учителят извика още веднъж, като повиши гласа си:
— Кой е?
Тогава Гароне, подтикнат от състрадание към клетия Кроси, стана изведнъж и каза решително:
— Аз!
Учителят го изгледа, изгледа и смаяните ученици; след това каза със спокоен глас:
— Виновният няма да бъде наказан. Нека стане! Кроси стана и каза през сълзи:
— Биеха ме и ме наскърбяваха, аз загубих самообладание и запратих…
— Седни — каза учителят. — Да станат ония, които са го предизвикали.
Станаха четиримата с наведени глави.
— Вие — каза учителят — сте оскърбили един другар, който не ви е предизвикал, подиграли сте се с един нещастник, били сте един слаб, който не може да се защити. Извършили сте едно от най-низките, най-срамните дела, с които може да се опетни човек. Подлеци!
Като каза това, той слезе между чиновете, сложи ръка под брадичката на Гароне, който гледаше в пода, повдигна главата му, вгледа се продължително в очите му и му каза:
— Ти си благородна душа!
Гароне се възползува от момента и прошепна нещо на ухото на учителя, който се обърна към четиримата виновници и им каза рязко:
— Прощавам ви.
Моята учителка от първи клас
Моята учителка сдържа обещанието си — тя дойде у дома в момента, когато се готвехме с мама да излезем, за да отнесем бельо за пране на една бедна жена, препоръчана от вестника. Не бяхме я виждали от една година в къщи. Всички й се зарадвахме. Тя си е все същата: дребна, със зелен воал около шапката, облечена простичко и сресана зле, понеже няма време да се занимава с тоалета си. Но е много по-бледа от миналата година, косите й са прошарени и постоянно кашля.
Майка ми й каза:
— А как сте със здравето, скъпа учителко? Вие не се грижите достатъчно за него!
— Ех, няма значение — отвърна тя с едновременно весела и печална усмивка.
— Вие говорите много високо — добави майка ми, — прекалено се тревожите с децата.
Това е вярно. Нейният глас винаги се чува. Спомням си, когато учех при нея: тя говори непрекъснато, говори, за да не се разсейват децата, и нито за миг не сяда.
Аз бях уверен, че ще дойде, защото тя не забравя никога учениците си: помни имената им в течение на години. През дните на месечните изпити ходи при директора да пита какви бележки са получили, чака ги на излизане, за да прегледа, упражненията им и да види дали са напреднали. И мнозина от учениците й, вече гимназисти, с дълги панталони и с часовници, все още идват да я видят.