Приятелите работници
Защо, Енрико, никога вече? Това ще зависи от тебе. Като свършите четвърти клас, ти ще отидеш в гимназията, а те ще станат работници. Но ще останете в същия град може би за много години. Когато бъдеш в университета или лицея, ще ги потърсиш в дюкяните или работилниците им и за тебе ще бъде голямо удоволствие да намериш отново другарите си от детството (вече мъже) на работа. Може ли да не потърсиш Корети и Прекоси, където и да бъдат те? Ти ще ги потърсиш и ще прекараш цели часове с тях. И като изучаваш живота и света, ще видиш колко неща ще можеш да научиш от тях, неща, които никой друг няма да може да ти предаде, свързани със занаятите им, средата им и родното ти място. И имай предвид, че ако ти не запазиш тия приятели, ще бъде много трудно да спечелиш други подобни приятели, искам да кажа приятели извън класата, към която принадлежиш; и така ти ще живееш само в една класа, а човек, който общува само с една обществена класа, прилича на учен, който чете само една книга. Тъй че постави си за задача още отсега да си запазиш тия добри приятели и след като бъдете разделени, и да ги обграждаш още отсега с предпочитание именно защото са синове на работници. Гледай: мъжете от по-горните слоеве са офицерите, а работниците са войниците на труда: но в обществото както във войската войникът не е по-малко благороден ат офицера, защото благородството е в труд, а не в печалбата, в храбростта, а не в чина; при това ако има превъзходство по заслуга, то е на страната на войника, на работника, които извличат от собствения си труд по-малка облага. Тъй че обичай, уважавай повече между другарите си синовете на войниците на труда. Почитай в тях усилията и жертвите на родителите им. Презирай различията в богатството и класата, по които само подлеците определят чувствата и любезността си. Не забравяй, че почти всичката благословена кръв, която освободи отечеството ни, изтече от жилите на работниците от работилниците и полята. Обичай Гароне, обичай Прекоси, обичай Корети, обичай твоето Зидарче, защото в гърдите им на малки работници се крият благородни сърца, и се закълни в себе си, че никаква промяна на съдбата няма да откъсне от душата ти светото детско приятелство с тия другари. Закълни се, че ако след четирийсет години, когато минаваш през някоя гара, познаеш в дрехите на някой машинист твоя стар Гароне с изчернено лице… О, няма нужда да се кълнеш: аз съм уверен, че ще скочиш в машината и ще увиеш ръцете си около шията му, ако ти си дори сенатор на кралството.